Отношенията между САЩ и ЕС имат нужда от нова рамка

Необходима е нова трансатлантическа рамка между САЩ и ЕС, сравнима с НАТО, за да се отговори на предизвикателствата на 21-ви век, пише за Financial Times Стюърт Айзенщат, бивш посланик на САЩ в ЕС при администрацията на Клинтън.

В момента НАТО върши незаменима дейност в подкрепа на Украйна срещу руската агресия, както направи през 90-те години при прекратяването на войните в Босна и Косово. Но алиансът поглъща цялото внимание на лидерите от двете страни на Атлантика в момент, когато сме изправени пред проблеми, които надхвърлят неговия мандат. Военната сигурност, икономическата сигурност и просперитетът са преплетени и трябва да бъдат координирани, а не да се държат в отделни силози.

Помислете за предизвикателствата, пред които сме изправени: възходът на Китай; екзистенциалната заплаха от изменението на климата; гарантирането на крехките вериги за доставки и осигуряването на критични минерали; трансформационните технологии като изкуствения интелект; очертаващите се ядрени заплахи от Иран и Северна Корея; и задачата за възстановяване на Украйна. Всички те изискват по-голямо сътрудничество между САЩ и ЕС от всякога.

Прецедентите за изграждане на тези нови отношения са многобройни: Трансатлантическата декларация от 1990 г. при президента Джордж Буш-старши; Новата трансатлантическа програма от 1995 г. при Бил Клинтън (в преговорите за която помогнах, отбелязва авторът); и обявяването през 2021 г. на „подновено Трансатлантическо партньорство“, което създаде съвместния Съвет по търговия и технологии, който върши важна работа в редица области. А в по-близки до днешните времена - САЩ и ЕС работиха в тясно сътрудничество, за да наложат на Русия най-строгите икономически санкции в историята. Усилията на Владимир Путин да разбие трансатлантическите отношения се провалиха.

САЩ са най-големият търговски и инвестиционен партньор на ЕС. Една трета от трансатлантическата търговия се състои от вътрешнофирмени трансфери. А процентът на инвестициите в пазара на другия представлява повече от 30 процента от общите глобални инвестиции. Американските компании инвестират повече от три пъти повече в Ирландия, отколкото в Китай.

Но е необходимо повече. Докато присъствието на американски президенти и европейски държавни глави на срещите на НАТО е задължително, срещите между лидерите на САЩ и ЕС са в най-добрия случай спорадични. Няма обща визия за бъдещето и всеки върви по свой собствен път по важни инициативи, без предварителни консултации с правителствата и бизнеса от другата страна на Атлантическия океан.

Наскоро, без участието на САЩ, Европейският парламент прие всеобхватен закон, регулиращ изкуствения интелект (AI), докато Белият дом се съсредоточи върху доброволен подход, като Конгресът тепърва ще разглежда официално въпроса. Миналата година Конгресът прие Закона за намаляване на инфлацията (IRA), за да предостави над 360 млрд. долара субсидии и данъчни стимули на базирани в САЩ компании за насърчаване на чистите технологии, на практика изключвайки европейските фирми.

С наближаването на годишната климатична среща на ООН (COP28 в Дубай през декември – бел. прев.) САЩ и ЕС имат коренно различни подходи към изменението на климата. Европа наскоро одобри граничен механизъм за облагане на въглеродно-интензивния внос от САЩ и другаде, а има и система за ограничения и търговия, която Америка отхвърли.

Срещата на високо равнище между ЕС и САЩ тази есен трябва да бъде събитието, което да защити трансатлантическите отношения срещу политическите сътресения, които предстоят. Ето шест стъпки, които трябва да се предприемат.

Първо, следва да се признае все по-важната роля, която ЕС играе в областта на сигурността. Второ, трябва да се разработят механизми, включително декларация за трансатлантическото въздействие, които биха предотвратили изненади, причинени от обнародването на закони без предварителна консултация оттатък Атлантика.

Трето, трябва допълнително да интегрираме нашите икономики чрез договаряне на преформулирана инициатива за трансатлантическа свободна търговия и инвестиции с цел постигане на безмитен трансатлантически пазар в рамките на 10 години, като същевременно защитаваме националните закони за околната среда; премахваме бариерите пред инвестициите; интегрираме капиталовите си пазари чрез взаимно признати счетоводни стандарти; и позволяваме продуктите да бъдат взаимно приемани с единен набор от тестове на единия пазар, който удовлетворява и двата. Това може да създаде западни, а не китайски стандарти за продукти, продавани по целия свят.

Четвърто, да се възродят трансатлантическите организации на частния сектор от Новата трансатлантическа програма от 1995 г. за бизнес, трудови, потребителски и екологични групи. Пето, да се надгради Трансатлантическият законодателен диалог, за да се създаде Трансатлантическа асамблея по модела на Северноатлантическата асамблея на НАТО. И накрая, да се регламентират годишни срещи на високо равнище между ЕС-САЩ.

Тези мерки ще изградят по-силно геополитическо и икономическо трансатлантическо партньорство, допълващо нашия успешен военен съюз и готово да посрещне глобалните предизвикателства на 21 век.