Риши Сунак има нужда от политики, а не от стратегии

По време на скорошен брифинг само за кандидат-депутати на Консервативната партия на Великобритания някои от по-склонните към математиката членове започнаха да се чувстват неловко, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш.

Беше им казано, че стратегията е да се фокусират изцяло върху бившите избиратели на торите, които или казват, че няма да гласуват, или планират да подкрепят партия, която е вдясно от консерваторите. След това кандидатите трябва да се стремят да идентифицират местен проблем - може би разточителност от лейбъристите или либералдемократите, футболен клуб, който се нуждае от подкрепа, или жилищно строителство, което си струва да бъде блокирано - за да си осигурят необходимите допълнителни гласове, за да бъдат избрани или преизбрани на местата си, разказва анализаторът.

"Това, което притесни слушателите, беше, че докато мислеха за цифрите осъзнаха, че обсъжданата стратегия не е достатъчна за победа на торите. Може да е достатъчна, за да смекчи загубите им и дори да принуди лейбъристите да управляват като администрация на малцинството. Но това не може да ги доведе до пълен успех", посочва Стивън Буш.

Двойните победи на лейбъристите в Тамуърт и Мид Бедфордшър наскоро означават, че дори скараните с математиката вече осъзнават, че изборната стратегия на консерваторите не работи. В резултат на това премиерът Риши Сунак е изправен пред неизбежни призиви отново да рестартира правителството си – да се впусне в „смела“ промяна и да направи някаква жертва, за да покаже, че се променя. Грег Хандс, председателят на партията, е напред в списъка с тези, които вероятно ще бъдат шкартирани, се казва още в публикацията.

Но мащабна рокада или друга промяна на посоката няма да помогне на министър-председателя да обърне ситуацията. Най-голямата му грешка е търсенето на политическо решение на проблеми, касаещи политики, което не е достатъчно да измъкне торите.

Някои от проблемите са просто въпрос на лош момент - инфлационният натиск, създаден от края на блокадите на икономиката, и войната в Украйна биха били големи предизвикателства за всяко правителство. Други са пряк резултат от решения, взети или не от последователни консервативни управления.

Неспособността да се построят достатъчно затвори, поради което последните седмици от кампаниите за частични избори бяха доминирани от истории за английски и уелски съдии, на които им е казано да вкарват в затвора по-малко престъпници, е един пример, сочи Стивън Буш.

Според него провалът на самия Сунак да се справи с проблема с дефектния бетон в училищата, докато беше финансов министър, е друг.

"Когато хората не могат да си запазят час за лекар, когато дребните престъпления остават неразкрити и когато две трети от британските домакинства намаляват разходите си поради нарастващите разходи за живот, политическите стратегии вече не са адекватни решения", категоричен е анализаторът.

Фактът, че на последните избори консерваторите се явиха с платформа, която изрично обеща, че ще оправят обществените услуги и ще ребалансират икономиката, утежнява проблема. "В една от аналитичните сесии, след която торите възприеха своя лозунг „Да завършим Brexit“ през 2019 г., един сътрудник предложи „Край на несигурността“. Това се превърна във вътрешна шега и без съмнение щеше да се провали, ако беше се оказало на плакат", пише още в коментара. Този лозунг обаче улови нещо важно за това, което избирателите искаха през 2019 г. – край не само на споровете около Brexit, но и на шума и разделението от предходните три години като цяло.

Но след 2019 г. консерваторите не произвеждат нищо друго освен шум, смята Буш Трима министър-председатели, партита, които нарушаваха блокадите на икономиката, непрестанни вътрешни борби и хаос: това са дълбоко вкоренени проблеми, които не могат да бъдат излекувани с една реч. Стратегията на Сунак далеч не е безупречна - последното му „рестартиране“, или опитът да се представи като кандидат на промяната, като говори за „30 години на прикрити интереси, които ѝ пречат“ - е лошо замислена и лошо изпълнена мешавица, сочи авторът

Дори времевата рамка е демонстрация на неговата слабост. Единствената причина да избере „30 години“ е, защото 40 биха означавали, че не всичко, което направи Маргарет Тачър, е било добро, а 20 - че не всичко, което стори Тони Блеър, е било лошо. Сунак не е достатъчно силен, за да се измъкне и от двете „ереси“, така че вместо това се използва лесното внушение, че златна нишка свързва всички премиери на торите от Джон Мейджър до Лиз Тръс.

Но цялата тази „стратегия“ прилича много на кандидат-депутат на торите, който преглежда протоколите от местния лейбъристки съвет, за да определи какви проблеми може да използва в кампанията си. Да, оправянето им може да помогне, но това не решава въпроса с лошите основи.

Какво трябва да направи Сунак по различен начин, се пита Стивън Буш "Като се има предвид, че проблемите му са в политиките и изпълнението, шансовете му за успех също са там. Ако иска да обърне нещата, ще бъде по-добре да си опита късмета с нова политика за Националната здравна служба (NHS), отколкото с нов партиен председател", пише в заключение анализаторът.