За намаления праг на кешовите разплащания и "донос-бонус" спориха депутатите в НС

Предложението прагът за кешови разплащания да бъде намален от 10 хил. на 5000 лв. и идеята донос-бонус предизвикаха разпалени дискусии в Народното събрание по време на първото четене на законопроекта за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), внесен от правителството.

Едната от обсъжданите промени въвежда изискването работодателите от ресторантьорския сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път и да разполагат задължително с терминално устройство ПОС, съобщава БТА.

От „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“ обаче видяха в промените не борба със сивия сектор, а лобизъм за банките.

Тошко Йорданов (ИТН) отбеляза, че в Австрия, Германия, Естония, Ирландия, Нидерландия няма лимит на плащанията в брой, а в Хърватия, Чехия и Люксембург лимитът е 10 хил. евро или 20 хил. лв. Той посочи, че има населени места, в които няма банкомати.

Според Димо Дренчев („Възраждане“) ограничаването на кешовите плащания не влияе на сивата икономика, а задължителното поставяне на ПОС терминали и заплатите по банков път са в полза на банките.

Мартин Димитров (ПП-ДБ) предложи или да запазят сегашния праг, или ако има намаление, то да е минимално - от 10 хил. на 8000 лв. Той посочи, че за последните десет години, в които не е намаляван прагът за кешови плащания, натрупаната инфлация е над 50%, т.е. реалната покупателна способност на тези 10 хил. лв. е спаднала наполовина, така че, ако понижим още наполовина прага, намалението става прекалено голямо.  

Дискусии предизвика и предложението за въвеждане на финансов стимул за лица, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства за укриване на данъци и осигуровки в размер над 100 хил. лв. Правителството предлага размерът на възнаграждението за лицата да е 10% от събраните от НАП и/или Агенция „Митници“ допълнителни приходи за бюджета. Идеята стана известна като "донос-бонус".  

Според Димо Дренчев от „Възраждане“ това ще бъде любимо средство за саморазправа с бизнес партньорите, когато имаме някакви неуредени отношения. Той отбеляза, че в ДАНС миналата година е имало 37 хил. сигнала по финансови въпроси и около 5000 в Министерството на финансите. Според него се продават твърде много сигнали и няма кой да им обърне внимание.

Искрен Митев (ПП-ДБ) обясни, че целта на всички мерки в пакета за изсветляване на икономиката е проследяемост и повече пари в бюджета, които депутатите да насочат към гражданите, а коментираната мярка е опит на държавата да се създаде механизъм за предотвратяване на данъчни измами.

Мартин Димитров подчерта, че прагът от 100 хил. лв. е въведен именно за да се предотврати подаването на сигнали срещу всеки конкурент.

„Целта е по-големите компании да си плащат данъците, не да гоним цветарките и сергиите на пазара“, коментира той. По думите му 99% от сигналите, които се подават, са за малки нарушения, съседното магазинче, съседния малък бизнес.

Очаква се дискусията по измененията в ДОПК да продължи на следващо пленарно заседание.

Междувременно депутатите приеха на първо четене промени в Закона за акциза и данъчните складове, с които домашното производство на бира се освобождава от акциз и се въвежда такъв върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн. Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на промените в Закона за акцизите и данъчните складове да бъде четири дни - до 27 ноември.