Бюджетната комисия отхвърли предложените от правителството данъчни промени

Комисията по бюджет и финанси в парламента отхвърли на първо четене предложения от Министерския съвет пакет от данъчни закони. За предложенията на правителството гласуваха депутатите от ПП-ДБ, докато ГЕРБ и ДПС гласуваха въздържали се по всички предложения, с намерението да направят предложения между първо и второ четене.

По време на дискусиите присъстваха представители на синдикати, браншови и работодателски организации, които разкритикуваха почти всички точки от предложените в данъчните закони промени.

Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията заяви, че не вижда нито една мярка от предложените, която да доведе до реално изсветляване на бизнеса.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ изрази критики към приравняването на трудовите и гражданските договори, като посочи, че това ще нанесе вреда на свободните професии. Той обърна внимание и че при предложеното от правителството намаляване на прага за кешови разплащания от 10 хил. лв. на 5 хил. лв. не се отчита банковата такса, с която ще бъдат натоварени потребителите. 

Критики бяха отправени и към промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, като според работодателски организации така България би загубила предимствата си по отношение на данъчната ставка. 

Най-много дискусии предизвикаха предложенията за изсветляване на ресторантьорския бизнес и т. нар. система "донос-бонус".

Критики бяха отправени и към идеята общините да определят сами размера на данъците за имоти.

Неодобрение срещна и планираното приравняване на гражданските и трудови договори. 

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че мярката "донос-бонус" би била не само неработеща, но и вредна, защото би насърчила разчистването на сметки между конкуренти. 

Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите, отбеляза, че идеята на мярката за финансов стимул при донос за укриване на данъци е да засяга по-големи суми и че става дума за информация, която данъчните и контролните органи не биха могли сами да получат. По думите на Петкова такава мярка действа и в други държави.

„Идеята не е един съсед да подаде сигнал до НАП срещу комшията си“, подчерта тя.

Людмила Петкова посочи, че по данни на НАП 5 хил. сигнала годишно се подават до агенцията за суми на обща стойност от 700 хил. лв. Именно това мотивира предложението на правителството да се въведе праг от над 100 хил. лв. за стимул, така че да не се ангажира администрацията с по-малки сигнали.

Относно идеята клиентът да не плаща, ако няма издадена касова бележка, тя посочи, че ефектът ѝ не е изчислен, а се въвежда с цел да се изсветлят оборотите в рисковите сектори.

Относно намалената данъчна ставка за ресторантьорския бизнес, Людмила Петкова посочи, че ефектът от по-ниския данък е 300 млн. лв. годишна загуба от ДДС. Тя подчерта, че позицията на Министерството на финансите е, че данъчната ставка за ресторантьорския бизнес трябва да се върне на 20%, но би запазила по-ниската си стойност до края на 2024 г. единствено ако се въведат предложените мерки за изсветляване на бизнеса. Те са свързани със заплащане на заплати по банков път, задължително наличие на постерминали в заведенията с две и повече звезди, повишаване на минималния осигурителен доход на персонала и др.  

Предстои обсъждане на законопроектите и в пленарна зала.

Единствената промяна, в подкрепа на която всички 15 присъстващи членове на бюджетната комисия гласуваха единодушно, е внесена от Даниела Божинова (ПП-ДБ) и група народни представители и засяга освобождаване от акциз на бирата, произведена от домашните пивовари, което не се извърша с търговска цел.