Нападенията в Червено море са симптом, а не причина

С атаките с ракети и дронове на йеменските бунтовници хути срещу морския трафик в Червено море и ответните нападения срещу базите на хутите в Йемен от САЩ и Великобритания войната в Близкия изток ескалира. В отговор Европа се чуди какво може да направи.

По-конкретно, Европейският съюз (ЕС) обмисля идеята за организиране на военноморска операция в региона, насочена към възпиране на хутите, подобряване на морската сигурност и защита на свободата на корабоплаване, пише Натали Точи, директор на Istituto Affari Internazionali, преподавател в Европейския университетски институт и сътрудник на Europe’s Futures в Института за човешки науки, за Politico.

Предстои да се вземе решение за спецификата на тази операция, но възможностите са няколко – от по-ограничена мисия в Червено море и Аденския залив до по-широка, която да се разпростре в Персийския залив, като се използва съществуващата операция в Ормузкия проток и евентуално се влезе в сътрудничество с текуща мисия край Африканския рог.

Като се има предвид капацитета на йеменските хути в сравнение със сомалийските пирати край Африканския рог, една нова морска операция също ще трябва да е с различен капацитет и да включва военни кораби.

Желанието на Европа да направи повече е добре дошло, но планът за морска операция пренебрегва истинската причина за всички тези регионални вълнения – войната в ивицата Газа.

ЕС е болезнено раздвоен относно войната между Израел и групировката „Хамас“, което притъпява всяко смислено действие. Европа почти не се споменава при политически дебати, свързани с региона на Близкия изток.

Като се имат предвид последиците от тази война върху Европа – от вълната от антисемитизъм и ислямофобия до заплахата от тероризъм и драматичното отслабване на позициите на Запада в очите на Глобалния юг, желанието за заемане на по-активна позиция е критично.

Освен това, ако бъде одобрена, една морска операция за защита на свободата на корабоплаването в Червено море (и извън него) ще обслужва множество политически цели: ще покаже, че Европа съществува и прави нещо. (А ЕС знае как се правят морски операции.) Това ще демонстрира европейско единство, което липсва по въпросите, свързани с Близкия изток.

Това би демонстрирало и подкрепа за ръководеното от САЩ възпиране в региона във време, когато трансатлантическите отношения стават все по-обтегнати преди тежката президентска кампания в САЩ.

Нито една от тези цели обаче няма нищо общо със самия Близък изток или какво може и трябва да се направи, за да се насърчи деескалацията на напрежението. Въпреки че морската сигурност и свободата на корабоплаването са неприкосновени - както и желанието хутите да прекратят атаките си срещу плавателни съдове, много малко е вероятно европейска операция да допринесе за това по някакъв значим начин.

Всъщност това (правилно) би се разглеждало като допълнение към водените от САЩ атаки срещу йеменските бунтовници, които твърдят, че действат в знак на солидарност с Газа. Една операция би се възприела много по-различно, ако например европейците я организират с големи сили от Глобалния юг, които заемат по-критична позиция към Израел.

С други думи, за разлика от други морски операции, в които ЕС участва, тази няма да се разглежда като неутрално начинание в контекста на продължаваща война, а като ескалация. Освен това, колкото и благородно да е намерението за защита на морската сигурност, изключително е трудно да се види как настоящите атаки в Йемен ще възпрат смислено, вместо да изострят решимостта на хутите да продължат.

Една такава операция може да се окаже точно това, което хутите и техните поддръжници от Иран очакват. Доказателствата до момента сочат в тази посока.

Тъй като ескалацията продължава, в очите на мнозина Европа и Западът ще са виновни за проблемите на Близкия изток. Отново Китай и Русия ще извлекат ползите.

Подкрепени от Иран, хутите ще продължат с атаките срещу корабите в Червено море, докато продължава войната в Газа. Ситуацията ще ескалира, ако конфликтът се прехвърли в Ливан заради „Хизбула“. При евентуално прекратяване на огъня в Газа може да се очаква атаките на йеменските бунтовници да спрат или поне значително да намалеят.

Все пак Европа остава разделена по отношение на израелско-палестинския конфликт и вместо това се фокусира върху морска операция. Демонстрирането на единство по отношение на тази операция в Червено море означава съсредоточаване върху симптом, а не справяне с истинската причина за целия този конфликт.