Готова ли е Европа да се бие с Путин сама?

Едно такова нападение ще постави Европа пред дилема. Путин няма да е атакувал целия алианс, затова трябва ли да се организира ядрено отмъщение за части от Източна Естония, или по-добре да не се прави нищо? Така Москва получава лесна победа, а гаранциите за сигурност на НАТО по Член 5 стават безполезен документ и дават на руския президент точно това, което иска.

„Путин и Русия разбират, че не могат да победят НАТО военно, те могат да победят НАТО само политически, като на практика направят член 5 излишен“, коментира Ед Арнолд, научен сътрудник по европейската сигурност в Кралския институт на обединените служби (RUSI), британски мозъчен тръст.

Колко вероятно е да се реализира подобен сценарий?

Путин настоява, че идеята е абсурдна: „Русия няма причина, няма интерес – няма геополитически интерес, нито икономически, политически, нито военен – да се бие със страните от НАТО“, каза руският президент през декември. Същото обаче той и други висши политици от Русия коментираха за Украйна.

Във всеки случай барабанният ритъм на тревога става все по-силен. Украинският президент Володимир Зеленски предупреди през октомври, че ако Русия не бъде победена в Украйна, тя може да атакува балтийските страни в рамките на 5 години.

Колегите му в Европа изглежда слушат. Германската армия чертае „сценарий за учения“, който предвижда руска атака в региона между Полша и Литва в периода между тазгодишните президентски избори в САЩ и началото на 2025 г. Подобно нападение би отрязало балтийските страни от останалата част от континентална Европа.

„Трябва да вземем предвид, че Владимир Путин може дори да атакува страна от НАТО един ден“, коментира германският министър на отбраната Борис Писториус по-рано този месец, като добави: „Нашите експерти очакват период от пет до осем години, в който това е възможно”.

Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, смята, че ситуация, „в която този вид американски гаранции не са оттеглени, а смекчени или направени по-несигурни“, може да изкуши Кремъл да предприеме действия срещу уязвима страна като Естония чрез хибридни методи или реална военна атака.

Нарастващият риск доведе до призиви Европа да се подготви, преди да е станало твърде късно. „Сега има прозорец, който може да продължи една, две, може би три години, през които трябва да инвестираме още повече в сигурна отбрана“, предупреди наскоро началникът на отбраната на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен.

През декември Яцек Сивиера, ръководител на полското Бюро за национална сигурност, каза, че източният фланг на НАТО има само три години, за да се подготви за конфронтация. „Това е моментът, когато трябва да се създаде способност, която е ясно възпиращо средство за агресия“, казва той.

Едно нещо, с което всички са съгласни: точно сега Европа е уязвима. „Европа не само не е подготвена за война, но и не се готви за война“, посочва Талис от германския мозъчен тръст DGAP. Без САЩ ЕС няма нито военно оборудване, нито жива сила, за да се изправи срещу Москва в конфликт с висока интензивност.

„Европейците нямат капацитет да се защитават“, казва Фрид, бившият посланик на САЩ. „Отбраната на Балтийските страни ще изисква сериозни американски военни средства“, допълва той.