Готова ли е Европа да се бие с Путин сама?

Ако Кремъл нахлуе утре, европейските въоръжени сили ще се изправят срещу руска армия, опустошена и окървавена от войната в Украйна, но все още мощна бойна сила. Миналата година Путин увеличи размера на руската армия (включително резервисти) до 3,3 млн. души, като повече от 600 хил. в момента се бият в Украйна.

Въпреки загубите си на бойното поле Русия все още изпреварва европейските страни от НАТО по отношение на броя (макар и не по качество) на танковете, артилерийските системи и реактивните самолети. Освен това Русия официално ще похарчи 4,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана тази година, въпреки че реалното число вероятно е много по-високо.

Без Вашингтон Европа се оказва недостатъчно оборудвана за война и абсолютно неподготвена. През декември бившият генерал-лейтенант Марк Тис каза, че белгийската армия например изпитва такъв недостиг на боеприпаси и финансиране, че войниците ще „трябва да хвърлят камъни“, ако започне конфликт.

САЩ разполагат с около 100 хил. войници в Европа, като около една трета от тях са разположени в Германия. Присъствието в Полша е по-малко, но се засилва. В продължение на десетилетия те действат като гаранция за ангажираността на Вашингтон и възпиращо средство срещу агресия.

„Цената на американския изолационизъм за Европа и света е световна война. Това е урок по история“, коментира Александър Мережко, украински депутат и ръководител на комисията по външни отношения на парламента.

НАТО създаде сили за разполагане в държавите на първа линия. Най-големият отряд е воденият от Германия в Литва, където Бундесверът планира да изпрати 4800 войници до 2027 г. Европейските страни обаче вероятно дори не биха могли да преместят подкрепления в балтийските страни достатъчно бързо, за да подкрепят силите там, предупреждават висши служители на НАТО.

След края на Студената война европейските въоръжени сили се свиха. Много европейски държави премахнаха непопулярните закони за наборната военна служба и преминаха към професионални военни. Между 1989 г. и 2022 г. броят на военния персонал на ЕС е спаднал от 3,4 млн. души на 1,3 млн. души.

Непосредственият приоритет са сухопътните армии, коментира шведският министър на отбраната Пол Йонсон пред Politico. „Когато става въпрос за нашите въоръжени сили, очевидно е, че трябва да увеличим готовността и наличността, особено на сухопътните сили“, казва той.

Недостигът на хора е сериозно предизвикателство за армията. „Ако не успеем да запълним нашите въоръжени служби, тогава целият допълнителен бюджет и доставки наистина няма да имат очаквания ефект“, посочва генерал Роберт Бригер, председател на Военния комитет на Европейския съюз, орган на ЕС, който обединява началниците на отбраната на блока.

За някои страни незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. послужи като сигнал за събуждане. Балтийските и скандинавските страни се връщат към набора на войски. Литва възобнови набора през 2015 г., Швеция през 2017 г. и Латвия през 2023 г. В Лигата за отбрана на Естония цивилните редовно тренират за евентуална руска инвазия. Полската армия отдавна се колебае около 100 хил. души, но през последните години числеността се увеличава, макар че новият премиер Доналд Туск не иска да се обвързва с бомбастични числа.