ЕС и Великобритания се нуждаят от ново споразумение за сигурност, подходящо за един по-опасен свят

Кой би могъл да стърпи лекото чувство на злорадство, ако е гледал как Франция и Германия се съсипват от взаимни критики след срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) през декември, предназначена да подчертае единството на Запада по отношение на Украйна, пише за FT Ананд Менон, директор на мозъчния тръст „Обединеното кралство в променяща се Европа“.

Все пак едва ли има по-лош момент това да се случва, допълва той. В Украйна все още бушува война, а перспективата за нов мандат на Доналд Тръмп в Америка изостря възможността европейците да трябва да поемат повече отговорност за собствената си сигурност.

След като спорът им утихне, Париж и Берлин ще трябва да помислят как да се справят с тези предизвикателства.

В годините назад европейските страни се поставиха в безнадеждна зависимост от САЩ, посочва Менон. Независимо дали става въпрос за разработване на конвенционални военни способности, разгръщането им в битка или решаване каква роля могат да играят европейските ядрени оръжия за възпиране на руската агресия, европейските страни не могат да посрещнат тези предизвикателства поотделно.

Те определено не могат да се изправят пред тези предизвикателства и без Великобритания, смята той. В ера на умножаващи се заплахи и напрегнати ресурси, военният капацитет на Великобритания, готовността за разполагане на сила и ядрено възпиране я правят незаменим партньор, допълва Менон.

Изглежда малко вероятно обаче сегашното британско правителство да се включи в съществени дискусии за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността с Европа, което е политически токсично за някои консерватори.

Дали обаче това би останало така при евентуално лейбъристко правителство? Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър и неговият екип посочиха, че ЕС ще бъде приоритет на външната политика и че ще преговарят за „пакт“ за отбрана и сигурност. Партията също така изрази желание да засили връзките си с Германия и Франция чрез договор за сигурност с първата и рестарт на стар договор с втората.

Добрите намерения обаче не са достатъчни и предстоят трудни решения, коментира Менон. Във вътрешен план изглежда, че финансирането на отбраната ще намалее след бюджета на Джеръми Хънт, предложен през миналата седмица. Лейбъристите ще трябва да планират собствените си разходи със знанието, че колкото по-сериозен е ангажиментът им към отбраната, толкова по-голяма тежест ще имат при евентуални преговори с партньори.

Що се отнася до тези партньори, Стармър трябва да реши какво иска - и какво може да е готов да даде в замяна. Това означава по-тесен ангажимент с Франция и Германия, изграждане на отношения и развиване на доверие.

Двустранността сама по себе си не е достатъчна: Франция и Германия вече не водят европейското шоу, а ЕС засили собствените си амбиции, особено в сътрудничеството в отбранителната индустрия. Лейбъристите трябва да започнат да обясняват амбициите си на служители на ЕС, като дават ход на бъдещите преговори.

Тежестта обаче не пада само върху Острова, смята Менон. ЕС също трябва да стане по-гъвкав. Подходът „вие сте си виновни“ към отношенията след Brexit и настояването, че всички инициативи трябва да идват от Великобритания не е подходящ предвид сериозността на заплахите, пред които всички сме изправени.

Невъзможно е Европа да развие отбранителна промишлена база, способна да подкрепи подобрения военен капацитет, без участието на Обединеното кралство. Същевременно, в името на „стратегическата автономия“ или „европейския суверенитет“, Европейският фонд за отбрана — създаден за насърчаване на съвместното развитие на военни способности — на практика е забранен за държави извън единния пазар.

От една страна, Обединеното кралство се разглежда като изключително важен партньор в сигурността. От друга страна, тя се третира като трета страна като всяка друга.

Как това съвпада с декларации за непоколебима подкрепа за Украйна или декламационни изявления за необходимостта Европа да поеме повече отговорност за собствената си сигурност – може само да се гадае, посочва Менон.

Brexit въведе динамика на конкуренция в отношенията между Обединеното кралство и ЕС. Провалите на едната страна могат да бъдат представени като победи на другата. Такова мислене обаче няма място в политиката за сигурност, особено когато залозите са толкова високи, колкото са днес, заключава той.