Днешна Америка прилича по нещо на късния СССР

До момента, в който куршумът на потенциален убиец одраска ухото на Доналд Тръмп, президентските избори в САЩ изглеждаха като трагикомичен сблъсък между „осъдения“ (в криминален план) и „слабия“ (в здравословен – бел. прев.) Провалът на престарелия Джо Байдън в неотдавнашния дебат с неговия почти толкова възрастен предшественик подхрани вече нарастващото усещане, че американската демокрация е в опасност, независимо кой ще спечели през ноември, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.

Покушението срещу Тръмп драстично засили това усещане за криза. И ужасното вливане на насилие в кампанията донесе със себе си призрака на демокрация, която потъва в гражданска война.

Тези от нас извън Америка преди искаха да гласуват на изборите в САЩ. Те винаги са изглеждали по-драматични, непредсказуеми, театрални и значими от всичко, което нашите собствени демокрации биха могли да предложат - да не говорим за поредицата гериатрични лидери в стария Съветски съюз, режисираните избори в Русия днес или бутафорните конгреси на Китайската комунистическа партия.

През 2008 г. например мнозина по света щяха да се възползват от възможността да гласуват за Барак Обама - точно както някога хората мечтаеха да пътуват в открития космос. А през 2020 г. немалко чужденци бяха нетърпеливи да сложат палец на везната, за да решат съдбата на кампанията за преизбиране на Тръмп.

Тази година обаче може да се окаже тази, в която изборите в САЩ най-накрая ще изгубят магията си. Гласуването през ноември е може би най-важното от поколения. Но говорейки с хора извън САЩ, споделя авторът, вече не ги чувам да си фантазират за участие в единствените избори, които имат значение. Експерти по целия свят правилно твърдят, че Америка е изправена пред драматичен избор. Но нещо се промени. Погледнат отдалече, контрастът между Байдън и Тръмп не изглежда толкова рязък, колкото преди. Хората просто виждат две старчета, които са били непопулярни президенти.

В много коментирана неотдавнашна статия историкът Найъл Фъргюсън твърди, че сравненията между днешната геронтократична политика в Америка и последните години на Съветския съюз, макар и подвеждащи, са и показателни. Той има право: сравненията не са прогнози, а предупреждения.

Вашингтон през 2024 г. със сигурност не е Москва от края на 80-те години. Американската икономика е силна, американската армия е страховита и хората все още рискуват живота си, за да дойдат в Америка. И все пак се оформя консенсус, че както се случи към края на Съветския съюз, американското общество е в криза и американската мощ е в упадък.

Ако изключим някаква драматична промяна, САЩ и тяхното глобално влияние може да са най-големият губещ на тези избори. Колкото повече Америка изглежда обхваната от криза и опасна - и стрелбата в Пенсилвания само ще допринесе за това - толкова повече страната се нуждае от президент, който може да говори за бъдещето и да го олицетворява.

През 1982 г. Леонид Брежнев, генералният секретар на Съветската комунистическа партия, почина на 75-годишна възраст. Подобно на много свои колеги в Политбюро, той беше стар и болен. Той беше заменен от шефа на КГБ Юрий Андропов. Андропов имаше амбицията да обнови или поне да дисциплинира съветския режим. Но той също беше възрастен и немощен и почина само 15 месеца след встъпването си в длъжност.

Андропов бе наследен от 73-годишния Константин Черненко. Какво е искал да направи Черненко не се знае, защото той също почина само година след назначението си. Когато Михаил Горбачов, най-младият член на Политбюро, дойде на власт през 1985 г., задачата за обновяване на режима се превръща в мисия невъзможна.

Бях в двайсетте си години, припомня си авторът, когато всичко това се случи, и поредицата от погребения оформиха представата ми за комунистическия режим и неговото бъдеще повече от всичко друго. Може да се каже, че Съветският съюз умря от изтощение след толкова сбогувания със свои лидери.

Идните месеци ще оформят представата за американската демокрация както на млади, така и на стари, на гражданите на САЩ и на чужденците. Магията на демокрацията е в нейната способност за обновяване и самокоригиране. В това отношение нито победа на Байдън, нито такава на Тръмп изглежда като рандеву с бъдещето. Байдън е благороден защитник на един изчезнал свят, докато Тръмп за съжаление бърка отмъщението с величието.

Лагерът на Байдън трябва да осъзнае, че в моменти като сегашния по-големият риск е да не се поема риск. Ако хората спрат да очакват, че демокрацията може да се промени сама в момент на криза, тя ще е загубила най-важното си предимство пред недемократичните режими, завършва Кръстев.