Домбровскис: Конфискуването на замразените руски активи в помощ на Украйна остава опция

Европейският съюз (ЕС) трябва да обмисли предприемането на по-смели мерки като конфискуване на замразени активи на Руската централна банка, за да компенсира Украйна, заяви еврокомисарят по икономическите въпроси и заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, омаловажавайки предупрежденията за рисковете от Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Със сигурност трябва да проучим и да работим върху всички опции“, изтъква Домбровскис в интервю за Bloomberg. „Съгласно международното право има установен принцип, че агресорът е отговорен за щетите, които причинява, така че трябва да намерим начини как да накараме Русия да плати за щетите, които причинява в Украйна“, добавя той.

Дипломатическата служба на ЕС извършва нови оценки на финансовия и икономически риск от конфискуване на руските активи и предаването им на Украйна, съобщи Bloomberg по-рано. Дискусията получи нов тласък, тъй като блокът е изправен пред риска от намаляване или прекъсване на американската помощ за Киев след встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Досега ЕС и държавите от Г-7 използваха печалбите, генерирани от санкционирани руски активи в размер на около 300 млрд. долара, за да предоставят помощ на Украйна. Съгласно плана на Г-7 съюзниците на Киев одобриха механизъм, при който печалбите ще бъдат използвани за осигуряване на пакет от заеми от 50 млрд. евро за Киев.

Euroclear, базирана в Брюксел клирингова къща, държи най-големия обем от замразените руски депозити на обща стойност 180 млрд. евро. Главният ѝ изпълнителен директор Валери Урбен предупреди, че конфискуването на активи би било рисковано.

Няколко държави членки на ЕС, включително Германия, Белгия и Люксембург, и ЕЦБ се опасяват, че конфискацията може да наруши принципа на имунитета на държавата съгласно международното право и да повлияе на еврото като резервна валута, както и на финансовата стабилност на еврозоната.

Домбровскис твърди, че всяка опция трябва да бъде „правно обоснована“, за да издържи на потенциален съдебен контрол.

„Вече предприехме значима стъпка, когато замразихме тези активи, като по това време се появиха опасения за финансовата стабилност и последиците за еврото“, изтъква той. „Но виждаме, че тези рискове за финансовата стабилност не са се материализирали“.

ЕС вече е един от най-големите донори на Украйна, включително с пакет от 50 млрд. евро за периода 2024-2027 г., който не е част от заема, подкрепен от Г-7.

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика по-широка дискусия в рамките на ЕС за повишаване на военната готовност на блока и как да се увеличат военните му разходи.

ЕК и някои държави членки обсъждат начини да помогнат на други страни от ЕС да финансират изграждането на своята отбрана. Някои държави, включително Естония и Франция, предложиха съвместни заеми за покриване на военните пропуски след десетилетия на недостатъчно инвестиране поради зависимостта от чадъра на НАТО, но други като Германия и Нидерландия остават против.

Домбровскис, който е бивш министър-председател на Латвия, казва, че ЕС трябва да проучи нови инструменти, преди да се гласува следващият дългосрочен бюджет, който ще влезе в сила през 2028 г.

„Ясно е, че трябва да бъдем амбицирани в укрепването на нашия отбранителен капацитет и да намерим правилните инструменти за финансиране на европейско и национално ниво, защото заплахата за сигурността е реална“, посочва той. „Особено в контекст, в който ангажиментът на администрацията на Тръмп към това е относително непредсказуем“.