Домбровскис: Проблемът за България по пътя ѝ към еврозоната е инфлацията

Европейската комисия (ЕК) продължава да подкрепя усилията на България по пътя към еврото. В тази връзка трябва да се изпълнят Маастрихтските критерии. България изглежда се справя добре: стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти, стабилност на обменните курсове в рамките на ERM II. Проблемният критерий е инфлацията, изтъква пред БНТ заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.

„Да, днес високата инфлация е глобална, особено след агресията на Русия срещу Украйна. В централно- и източноевропейските държави инфлацията е по-висока, отколкото другаде в ЕС. Така че критериите за инфлация не са постигнати, при това с много. Това е оценката и на ЕК, и на българското правителство“, изтъква Домбровскис, добавяйки, че поради тази причина е невъзможно приемането на страната ни в началото на 2024 г. „Надяваме се забавянето да не бъде твърде дълго и присъединяването да стане година по-късно“, посочва той.

Домбровскис не допуска, че дори на теория е възможно България да бъде приета и през януари 2024 г.

„Както заяви и българското правителство, не. Защо? Защото критериите за инфлация са средна стойност за 12 месеца. Така че дори да има резки промени и тя да падне много, ще отнеме време средната годишна стойност да се промени. Ако видите данните, публикувани в България през януари, инфлацията все още е доста висока“, изтъква зам-председателят на ЕК.

Според него това е общ проблем за Европа.

„И, както казах, особено в Централна и Източна Европа. Във Вишеградските страни, Полша, Унгария, Чехия – инфлацията е по-висока от българската. В Балтийските страни – също. Така че България не се откроява. Даже инфлацията ѝ е по-ниска от много други. Но е над критериите за присъединяване - и то доста“, категоричен е Домбровскис.

Той допуска, че е възможно да се въведат специални мерки, за да се овладее инфлацията в страни като България.

„Това е голям проблем навсякъде в Европа. Както знаете, Европейската централна банка (ЕЦБ) върши своята задача за паричните политики. Трябва ни постоянен микс от макроикономически политики, парични и фискални. От друга страна: целенасочени мерки срещу високите енергийни цени. Те са основният двигател на инфлацията. Така че остава въпросът как да ги намалим. Всичко това бе направено на европейско равнище. Ето, цената на едро на природния газ вече е под нивото от началото на войната. Имахме кризисни интервенции и в пазара на електричество. Работим по структурна реформа на пазара на електроенергия. Всичко това ще помогне енергийните цени да паднат и да се овладее инфлацията. Всъщност, инфлацията вече стигна своя връх към края на миналата година. И сега постоянно намалява“, подчерта Домбровскис.

По отношение на енергийните цени в Европа той заяви, че са били взети много решения, докато регионът търси начини да се освободи от руската зависимост при доставките на изкопаеми горива.

„Работихме интензивно с други доставчици, като Норвегия, САЩ и други. Успяхме да гарантираме пълни газохранилища в началото на тази зима. А и сега те са по-пълни, отколкото обикновено по това време на годината. Да, меката зима помогна. Но имаше координирани европейски усилия. Бих казал обаче, че опасността още не е преминала. Тази зима имахме все още много руски газ в газохранилищата, натрупан предимно през първата половина на миналата година. Тази година това няма да се повтори. Така че още трябва да работим по други алтернативни източници на газ и други мерки, за да се подготвим и за следващата зима“, изтъква Домбровскис.

Той се върна на темата за еврото, като заяви, че не е задължително цените да нарастват с приемането на единната европейска валута.

„Винаги има еднократен ефект, но много малък, около 0,2 - 0,3%. Всъщност еврото в средносрочен план помага за стабилизиране на цените, благодарение на по-ниски лихвени проценти, по-ниски разходи за обмен на валута, по-голяма прозрачност на цените. Наблюдаваме въздействието на въвеждането на еврото върху инфлацията в страните, които неотдавна се присъединиха, и не сме видели да е довело ръст на инфлацията. Разбира се, днес общият инфлационен контекст е много по-различен. От собствен опит ще кажа, че когато Латвия се присъедини към Еврозоната през 2014, инфлацията беше под 1%. Но средата беше съвсем друга. Всъщност, средната инфлация извън еврозоната е по-висока, отколкото вътре“, подчертава Домбровскис.

Той обърна внимание и на продължаващата криза около войната в Украйна.

„Най-важното е да останем единни и решителни спрямо агресията на Русия. Това е поуката от историята – че не можеш да умиротвориш агресор. Време е за решителност, не за помиряване. Географията – тя е съдба. А за икономиката – очевидно има още много работа. Но изправена пред предизвикателства, европейската икономика доказва устойчивост. Наскоро променихме прогнозата за икономическия ръст за тази година – за ЕС вече е 0,8%. Българската дори е над средната в Съюза. Успяхме да избегнем рецесия. Но най-важното сега е да направим всичко, за да подкрепим Украйна, така че да се отбранява, да освободи териториите си, да спечели войната. Най-добрият начин да се справим с икономическите последици от войната е тя да свърши“, категоричен е зам.-председателят на ЕК.