Краят на отношенията между САЩ и Европа такива, каквито ги познавахме

Американският век на Европа приключи. Два политически труса от сряда ще трансформират трансатлантическите отношения, пише в свой коментар политическият репортер на CNN Стивън Колинсън.

Първият е обаждането на Доналд Тръмп до Владимир Путин, с което руският лидер беше изваден от изолация, като двамата обсъдиха планове за прекратяване на войната в Украйна и се съгласиха да си разменят визити. Междувременно министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви по време на посещение в Брюксел, че европейските съюзници трябва да „поемат отговорност за обичайната сигурност на континента“.

Този вододел подчертава идеологията на Тръмп „Америка на първо място“ и неговата склонност да вижда всеки въпрос или съюзничество в съотношение долари и центове. Подчертава и това доколко се е освободил от съветници от естаблишмънта, затънали във външнополитическата митология на Запада, като според него те са провалили първия му мандат.

Въпреки че Хегсет препотвърди ангажимента си към НАТО, нещо фундаментално се промени.

Намесата на Америка доведе до победа в две световни войни, започнали в Европа, и след това гарантира свободата на континента пред съветската заплаха. Тръмп обаче обяви по време на кампанията си, че може да не се появи в защита на онези членове на Алианса, които не са инвестирали достатъчно в отбрана. Така той съживи отколешната тема, изразена най-красноречиво от Уинстън Чърчил през 1940 г., за това кога „Новият свят, с цялата си сила и мощ“ ще се яви „на помощ и ще освободи стария“.

Тръмп се завърна към логиката, използвана от мнозина президенти, опасяващи се от задгранични обвързвания още от началото на републиката, казвайки в сряда: „Между нас има нещо дребно, което се нарича океан“.

Поразителната прямота на Хегсет

Отдавна беше ясно, че вторият мандат на Тръмп ще постави нови искания от страна на Америка към европейските партньори, които ще доведат до агонизиращи избори за правителствата, избрали социални разходи пред отбраната. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред Европейския парламент миналия месец, че европейците трябва да извадят повече пари за своите армии. „Ако не го направите, запишете се на курсове по руски език или заминете за Нова Зеландия“, каза той.

Въпреки това изказването на Хегсет беше стряскащо. Той формализира искането на Тръмп страните от Алианса да харчат по 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана и заяви, че САЩ ще приоритизира нарастващото напрежение с Китай и сигурността на собствените си граници пред тази на Европа.

„Съединените щати вече няма да толерират неравностойна връзка, която насърчава зависимостта“, каза новият ръководител на Пентагона, който носеше джобна кърпичка със звезди и райета.

Суровият нов подход не е като фантазията на Тръмп за разселване на палестинците от Газа, за да построи „Ривиерата на Близкия изток“. Той е рационален отговор на променените политически реалности. „Великото поколение“ (родените между 1900 г. и 1925 г.), което се сражава във Втората световна война и създаде президенти, които разбираха опасностите от появата на властови вакуум в Европа, го няма. Всеки американец, който има спомен от Студената война срещу Съветския съюз, вече е на възраст от над 50 години. Най-силният конкурент на Съединените щати е Азия, а не Европа, така че е справедливо Тръмп да пита защо континентът все още не е поел отговорност за отбраната си 80 години след победата над нацистите.

Поредица от американски президенти и европейски лидери се провалиха в преосмислянето на НАТО в XXI век. В ретроспекция, трансатлантическият съюз се оказа силно уязвим пред най-деловия и националистически настроен американски президент от XIX в. насам.

Държавният секретар Марко Рубио изказа мнение в скорошно интервю за „Шоуто на Мегин Кели“ по Sirius Xm, че САЩ не трябва да бъдат „предна линия“ на европейската сигурност, а по-скоро „последна спирка“ и упрекна големите европейски сили. „Когато ги попиташ защо не могат да харчат повече за националната си сигурност, техният отговор е, че това ще изисква да свият социални програми, помощи за безработица, възможността да се пенсионираш на 59 и всички тези неща“, каза Рубио. „Това е техният избор, но защо ние трябва да го субсидираме?“.

Отношението на Тръмп към съюзници като Канада и Мексико, както и призивите му Дания да предаде Гренландия, показват пренебрежението му към старата международна политика на САЩ. Той винаги хвали Путин и китайския президент Си Дзинпин заради техните интелигентност и сила. Очевидно е, че той ги смята за единствените достойни събеседници за корав лидер на друга велика сила - САЩ.

„Европейската сигурност не е в дневния ред на Тръмп; той смята, че САЩ не трябва да плащат за европейската сигурност“, заяви Никълъс Дънган, основател и главен изпълнителен директор на CogitoPraxis, стратегическа консултантска компания в Хага. „Това не е нова ера на трансатлантическите отношения, а нова ера на глобални отношения между големи сили, които умишлено заменят институционалните структури на либералния световен ред.“

Американското послание за Украйна, което Европа не искаше да чуе

Първият тест за тези американско-европейски отношения ще бъде Украйна. Тръмп заяви, че преговорите за края на войната в Украйна ще започнат „незабавно“ след разговора му с Путин, комуникацията с когото беше замразена от Запада след незаконната му инвазия в суверенната демократична Украйна преди три години.

Украинският президент Володимир Зеленски не беше включен – притеснителен сигнал за правителството в Киев. Зеленски беше в центъра на всичко, което администрацията на Байдън правеше във връзка с войната. Тръмп се обади на Зеленски по-късно в сряда, но американският президент вече подхранва страховете, че ще подготви решение в полза на Русия. Попитан от репортер дали Украйна ще бъде равнопоставен партньор в разговорите за мир, Тръмп заяви: „Това е интересен въпрос“, и изглеждаше сякаш сериозно обмисля, преди да отговори: „Казах, че това не е война, в която е добре да се влиза“, очевидно приемайки позицията на Путин, че конфликтът е по вина на страната, брутално нападната от авторитарния си съсед.

Хегсет беше също толкова директен. Той обяви стартовата точка на САЩ в преговорите: Украйна не може да си върне границите от преди кримската инвазия от 2014 г., не може да се присъедини към НАТО и американските войски няма да участват в гарантирането на евентуален мир.

Всички миротворчески сили ще трябва да бъдат съставени от европейски и неевропейски войски и няма да бъдат обхванати от клаузата на НАТО за взаимна отбрана, което означава, че САЩ няма да ги подкрепят в случай на сблъсък със силите на Москва.

Бившият президент на САЩ Джо Байдън също се отнасяше резервирано към членството на Украйна в НАТО, опасявайки се от сблъсък с ядрената сила Русия, който може да прерасне в Трета световна война. Настояването на Тръмп европейските миротворци да не носят униформи на НАТО ще бъде възприето от мнозина наблюдатели като подобен благоразумен ход, за да се избегне въвличането на САЩ в конфликт с Русия.

Същевременно сряда беше най-добрият ден за Путин от нахлуването в Украйна, тъй като помете много от украинските надежди.

Хегсет твърди, че той просто споделя каква е реалността. И има право. Никой в САЩ или Европа не си е мислил, че часовникът може да бъде върнат до 2014 г. А Украйна не успя да си възстанови земите на бойното поле въпреки милиардите долари западна помощ.

И все пак, като отхвърли тези теми от масата за преговори, Тръмп, за когото се смята, че е върховен специалист по сключване на сделки, лиши украинците от разменна монета, която можеше да се използва, за да се спечелят отстъпки от стария му приятел Путин. При сегашното положение Тръмп изглежда няма нищо против Русия да запази плячката от непровокираната си инвазия. Това не е изненадващо – подобно на Русия, Америка сега има президент, който вярва, че великите сили имат право на експанзионизъм в регионалните си зони на влияние. Награждаването на Русия с благоприятно споразумение обаче би създало катастрофален прецедент.

Смразяваща историческа аналогия

Разговорът между САЩ и Русия и бъдещата среща на върха с Путин в Саудитска Арабия, която според Тръмп ще се състои скоро, може да е намек, че той изключва не само Зеленски от сделката – но и Европа.

В изявление Франция, Германия, Полша, Италия, Испания, Европейският съюз, Европейската комисия, заедно с Обединеното кралство и Украйна предупредиха, че „Украйна и Европа трябва да бъдат част от каквито и да е преговори“. Те предупредиха Тръмп, който изглежда иска мирна сделка на всяка цена, че „справедлив и траен мир в Украйна е необходимото условие за стабилна трансатлантическа сигурност“.  

Бившият шведски премиер Карл Билд изрази безпокойство от уютния разговор между Тръмп и Путин. „Обезпокоителното е, разбира се, че имаме двама големи мъже, две големи егота... които вярват, че могат сами да менажират всички въпроси“, каза той пред Ричард Куест по CNN International.

Билд направи възможно най-ужасяващата историческа аналогия – отстъпката пред Адолф Хитлер от страна на Великобритания, която позволи на нацистите да анексират Судетската област. „За европейските уши това звучи като Мюнхен. Звучи като двама големи лидери, които искат да имат мир в наше време, (за сметка на) една далечна страна, за която знаят малко. Те се готвят да сключат сделка през главата на тази конкретна държава. Много европейци знаят как е завършил този конкретен филм“, каза той.

Подробната стратегия на Тръмп остава неясна. Погазването на много от стремежите на Зеленски означава, че съгласието на Киев за каквато и да е сделка между Путин и Тръмп не може да се приема за даденост. А след стабилните му успехи на бойното поле не е сигурно, че руският лидер толкова отчаяно желае бързото уреждане на въпроса, колкото Тръмп, който отдавна жадува за Нобелова награда за мир.

Рамката на евентуално споразумение обаче е тема на лични разговори между Вашингтон и европейските столици от месеци, дори по време на управлението на Байдън. Както Хегсет поясни, надеждите на Украйна да си върне всички изгубени земи са нереалистични.

Това, което може да се получи, е решение по подобие на разделянето на Германия след Втората световна война, при което окупираната от Русия територия да бъде замразена под неин контрол, а останалата част от Украйна – от другата страна на твърдата граница – да остане демократична. Може би на западния край ще бъде позволено да се присъедини към Европейския съюз, подобно на старата Западна Германия. Но този път американските войски няма да гарантират свободата му.

„Позицията на САЩ по отношение на Украйна, изразена днес, не бива да изненадва никого в Европа: тя е точно това, което европейски представители са ми казвали неофициално, по различни канали, зад кулисите, в продължение на две години: Западна Украйна и Източна Украйна, както Западна Германия и Източна Германия, но в този случай – „да“ за ЕС, но „не“ за НАТО“, каза Дънган.

Подобно решение би предизвикало жестока историческа ирония. Путин, който с отчаяние наблюдаваше от поста си на офицер от КГБ в Дрезден разпадането на Съветския съюз, може би е на прага да създаде нова Източна Германия в Европа през XXI век с помощта на Америка.