В града ще има нов шериф и неговото име е Фридрих Мерц

На 6 май много политици в Европейския съюз (ЕС) ще въздъхнат с облекчение. Това е денят, в който коалиционните партньори в Берлин ще гласуват дали Фридрих Мерц ще бъде новият канцлер на Германия. Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) ще се нуждае от обикновено мнозинство в долната камара на парламента, където неговата група и социалдемократите имат мнозинство от 28 места, пише Euronews.

След трипартийната коалиция на социалдемократическия канцлер Олаф Шолц, белязана от рецесии и отдръпване на Германия от лидерското място на европейската политическа сцена, някои от ключовите партньори на страната като Франция, Полша и Нидерландия изразиха задоволство от сформирането на ново, по-мощно правителство, което да се справи с икономическите предизвикателства на Европа. Обещанието на Мерц, че тези партньори могат да „разчитат отново на Германия“, беше широко аплодирано.

В един впечатляващ ход в отиващия си Бундестаг, Мерц, заедно с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и Зелените, проправи пътя за по-гъвкави публични разходи за отбрана и инфраструктура чрез конституционна промяна, за да се премахне т.нар. дългова спирачка. Те твърдят, че това ще позволи на страната да навакса изоставането си при инвестициите.

Посланието към Европа: Германия вече има огневата мощ да предприеме смели политически ходове.

И кандидат-канцлерът веднага даде да се разбере, че в града има нов шериф. В подчертана промяна спрямо визията на Олаф Шолц, Мерц обяви, че ще обмисли изпращането на германски ракети с голям обсег Taurus в Украйна като част от по-широк европейски пакет за подкрепа на Киев.

В интервю за германската телевизия ARD Мерц предложи Европа да демонстрира сила пред лицето на руската непримиримост: "Не вярвам, че руският президент Владимир Путин ще отговори положително на признаци на слабост или на предложения за мир. Той трябва да признае безсмислието на тази война".

Мерц каза, че ще направи това в координация със съюзници като Франция и Обединеното кралство, които вече изпращат ракети Scalp и Storm Shadow в Украйна, добавяйки, че този ход "трябва да бъде координиран и ако е координиран, тогава Германия трябва да участва в него".

Европейските съюзници приветстваха готовността на Мерц да изпрати оръжията, като нидерландският външен министър Каспар Велдкамп го нарече „важен сигнал за това къде се намира Европа в тази ситуация“. Неговият полски колега определи идеята като "много добра".

У дома обаче действащият министър на отбраната Борис Писториус (ГСДП), който вероятно ще запази поста си в новото правителство, демонстрира резерви по отношение на Taurus на скорошна конференция в Хановер. Въпреки че има някои справедливи аргументи в полза на доставката на ракети, съществуват и доста такива „против“, заяви той.

Що се отнася до миграцията и политиката за предоставяне на убежище, важни елементи от дневния ред на новия шериф, коалиционното споразумение отразява много от позициите, които са станали основни на европейско ниво, включително съгласуван натиск за ускоряване на депортирането на търсещи убежище лица, чиито молби са били отхвърлени.

Коалицията обещава да използва „всички налични опции“, за да започне „офанзива за връщане“, включително чрез използване на политики за визи, помощ и търговия, за да убеди страните по произход да приемат обратно своите граждани - нещо, което Брюксел също проучва, дори ако споразумението не одобрява изрично спорната опция за изграждане на центрове за депортиране извън територията на ЕС.

Освен това коалицията призовава за максимизиране на трансферите съгласно Дъблинския регламент, който гласи, че първата страна на пристигане е отговорна за молбата за убежище. Това правило обаче често се заобикаля, тъй като мигрантите продължават пътуването си към други страни членки. Това предизвика напрежение между Германия и нейните съседи, най-вече Полша, където се проведоха протести срещу трансферите.

Споразумението предвижда, че германските власти ще поддържат временен контрол на всички сухопътни граници, докато Дъблинският регламент не бъде напълно спазен, което на практика ще направи проверките постоянни. Обмисля се също така възможността за експулсиране на нелегални мигранти на границата, въпреки че на практика това може да се окаже спорно. Споразумението подчертава, че всички потенциални мерки ще бъдат „конституционни“ и ще зачитат убежището като „основно право“.

Що се отнася до политиката за климата, Мерц и неговите партньори поставят акцент върху германската политика, която се измества от „загриженост за опазването на климата“ към икономически растеж – с подкрепа за „пазарни инструменти, технически решения и облекчаване на бюрокрацията“.

В коалиционното споразумение се казва още, че Германия трябва да елиминира своя въглероден отпечатък до 2045 г., пет години преди крайния срок, поставен от ЕС за постигане на въглеродна неутралност.

„Искаме да останем индустриализирана страна и да станем климатично неутрални“, гласи текстът. Бъдещото правителство също така подкрепя европейската цел за намаляване на въглеродните емисии с 90% до 2040 г. в сравнение с базовото ниво от 1990 г.

Европейската народна партия (ЕНП), в която влиза и ХДС, вече подкрепи ограничено използване на въглеродни кредити, като координаторът на политиката за околната среда на консервативната група и съюзник на Мерц, Петер Лизе, заяви наскоро, че Европа трябва или да „приеме по-ниски цели, или да включи голяма гъвкавост“.

Европейската комисия, която забави публикуването на своето предложение за цел за 2040 г. на фона на съмнения относно политическата подкрепа в Европейския парламент и сред националните правителства, също обсъди идеята да се позволи известна степен на компенсиране.

Остава да видим дали Мерц може да осъществи някоя от промените, които обяви, че ще преследва. В крайна сметка той е в коалиционно правителство със социалдемократите – партията, която стоеше зад канцлера през последните четири години.