Путин: Западът се опита да провокира Русия да използва ядрено оръжие

Западът се е опитал да провокира руския президент Владимир Путин да използва ядрено оръжие в Украйна. Това заяви самият той в коментар за документален филм на руската държавна телевизия, посветен на 25-годишното му управление, предаде БТА, позовавайки се на ДПА.

„Те искаха да ни провокират, искаха да ни накарат да направим грешки“, каза той във филма „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“. Въпреки това нямаше нужда да се използват ядрени оръжия, каза президентът. „И се надявам, че това няма да се наложи и в бъдеще“, допълни още.

Според Путин Русия разполага с достатъчно сили и средства, за да постигне всичко, което е необходимо на Москва във войната в Украйна, започнала през 2022 г.

В хода на конфликта руският президент и членове на неговия екип неведнъж са заплашвали да използват ядрени оръжия срещу Украйна и нейните съюзници, припомня ДПА.

Според информация правителството на САЩ е останало с впечатлението, че Москва може да готви пускане на ядрена бомба през есента на 2022 г. По това време Вашингтон отправи строго предупреждение към Русия по дипломатически канали.

Тестовият пуск на нова руска ракета със среден обсег на действие срещу украинския град Днепър през ноември 2024 г. също се смята за ядрена заплаха, посочва агенцията.

В последните дни руската армия извършва най-масираните атаки за последните месеци, насочвайки се към няколко точки на фронтовата линия - основно към Покровск, където са съсредоточени около половината от атаките, Торецко, Лиманско и Купанско направление. Активни са и бойните действия в Курска област, където руската армия все още не може да изтласка напълно украинските части.

По-рано през деня стана ясно, че Литва ще похарчи 1,1 милиарда евро, за да укрепи защитата на границата си с Русия и Беларус, по-конкретно с противотанкови мини, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Франс прес.

АФП отбелязва, че Литва, Латвия и Естония, които граничат с Русия, се опасяват, че ако Москва спечели войната си срещу Украйна, те ще бъдат следващите ѝ цели, съобщава още БТА.

Литва ще разпредели средствата за 10 години, като това ще позволи на страната да блокира и забави действията на враждебни държави, се казва в изявлението на Министерството на отбраната.

Балтийските държави, Финландия и Полша също решиха тази година да напуснат Отавската конвенция, която забранява придобиването, производството, складирането и използването на противопехотни мини. Организации за защита на човешките права, включително „Амнести Интернешънъл“ и Международният комитет на Червения кръст, осъдиха това решение.

Литва планира също така да удълбочи напоителните канали, които биха могли да се използват като окопи, да залеси граничните райони и да засади дървета по главните пътища, за да защити цивилното население и военния персонал. Допълнителните мерки включват системи за борба с дронове и укрепване на системата за наблюдение и ранно предупреждение, заяви литовското Министерство на отбраната.