Какво ще се случи, ако САЩ признаят Крим за руска територия?

Един основен принцип управялва международните отношения след края на Втората световна война - държавните граници не се променят със сила, пише в анализ, посветен на войната в Украйна, европейското издание Politico. Публикацията разглежда идеята за признаването на Крим за руска територия, която се завъртя в публичното пространство през април.

Русия анексира едностранно полуострова през март 2014 г. след провеждането на референдум, чиито резултати не се признават от международната общност. Международният криминален съд определи действията на Москва на полуострова като окупация, в резултат на което Русия напусна организацията през 2016 г.

Официално Крим е признат за руска територия от няколко държави по света, сред които Сирия, Судан, Северна Корея и Афганистан. Според медийни публикации Москва настоява за международно признание на Крим за руска територия като част от условията за прекратяване на огъня в Украйна.

За Киев това е една от червените линии - украинският президент Володимир Зеленски посочва, че окупираните от Русия територии ще бъдат признати именно като такива - временно окупирани територии. Американският президент Доналд Тръмп коментира, че няма подобно искане към Украйна, а че САЩ може да признаят Крим за руска територия.  

Това би бил "опасен прецедент" за други агресори, коментират анализатори пред Politico. Според тях подобно искане дори не би трябвало да бъде изговаряно като част от преговорите за мир, защото може да насърчи и други държави да заявят претенции към съседни територии.

Но какви последици може да има признанието на Крим за руска територия?

През 1991 г. жителите на Крим, който е автономна република в състава на Украйна, гласуват в референдума за независимост от СССР и над 50% са "за" отделянето. След протестите срещу проруския президент на Украйна Виктор Янукович, през 2014 г. Русия анексира Крим. През 2021 г. Европейският съд за правата на човека установи нарушаване на човешките права от страна на Русия в Крим, включително и депортации на гражданите на полуострова, или насилствено издаване на руски паспорти. Ако обаче Крим е руска територия, подобни нарушения може да останат без последици и санкции.

Това важи и за другите окупирани територии - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Ако те са официално призната руска територия, то налагането на гражданство, стига да се спазват основни човешки права, може да бъде разглеждано като упражняване на суверенно право и конституциони промени, обяснява Марио Паскале Аморозо, правен съветник на Комисията по международно право към ООН.

Украинските правни експерти са категорични, че политическите последици, ако един от основните съюзници на Украйна - САЩ, признаят Крим за руска територия, ще са значителни. Това ще означава премахване и на икономическите санкции, които Вашингтон налага от 2014 г., което означава и че много компании могат да се върнат и да правят бизнес в Крим. Постепенно и другите държави вероятно ще започнат да вдигат ограниченията.

Признанието, особено ако е  с реципрочно действие от 2014 г., ще постави под въпрос редица резолюции и решения на ООН.

През 2018 г., тоест в първия мандат на Тръмп, САЩ обявиха Кримската декларация, в която признават полуострова за окупирана от Русия територия. Документът беше подписан от държавния секретар Майк Помпео, припомни наскоро украинският президент Володимир Зеленски. Реално и Тръмп не може едностранно, без одобрението на Конгреса, да признае Крим за руска територия. Искане за разглеждне на искане за промяна на статута на Крим може да разтърси и вътрешната политика в САЩ, включително и в Републиканската партия.

Но едно подобно признание може да даде "зелена светлина" за желанието на американския президент да анексира Панама, Гренландия или Канада. Както и на Китай - за Тайван, а защо не и на Турция, която официално спори с Гърция за редица острови.

Стратегическите ползи от Крим за Русия

Крим е стратегическа придобивка за Русия, която вярва, че така би контролирала северните части на Черно море и може да държи под контрол пристанищата на Украйна, посочва и The Guardian. От друга страна обаче Украйна, която няма свой боен флот (изгубен заедно с Крим), унищожи 24 кораба на руския Черноморски флот и принуди руските военноморси части да преместят седалището на флота от Севастопол в Новоросийск.

Дори и по време на активните бойни действия Украйна запазва зърнените коридори от пристанищата в Одеса.

След загубата на базата Тартус в Средиземно море, за Москва Крим е важна военна база в "топлите" морета, допълват още военни анализатори.

Но освен заради военните стратегии Крим има и символично значение за Русия. Той става част от Руската империя през 1783 г. по времето на императрица Екатерина Велика и за много руснаци подчертава величието на страната.