В отсъствието на Хаменей Али Лариджани се очертава като влиятелната фигура в Иран

Опитният ирански политик Али Лариджани, който в неделя заяви, че ще бъде създаден временен ръководен съвет, след като върховният аятолах Али Хаменей беше убит при въздушен удар, се очерта отново миналата година като една от най-влиятелните фигури в йерархията на сигурността, пише Ройтерс.

Той управлява широк портфейл – от ядрените преговори до регионалните връзки на Техеран и жестокото потушаване на вътрешните безредици.

Като представител на политическия елит, произхождащ от едно от водещите духовни семейства в страната, Лариджани наблюдаваше усилията на Иран да постигне ядрено споразумение със САЩ, само месец след като Вашингтон му наложи санкции през януари за това, че е направлявал кървавото потушаване на антиправителствените протести.

Той обвини САЩ и Израел, че се опитват да ограбят и разединят Иран и предупреди „сепаратистките групи“ със суров отговор, ако се опитат да предприемат действия, съобщи държавната телевизия в неделя, близо 24 часа след като те започнаха вълна от атаки срещу Иран.

Началник-щабът на Въоръжените сили на Иран Абдолрахим Мусави също е бил убит при ударите съобщи Iran TV.

Назначен през август за секретар на Върховния съвет за национална сигурност, Лариджани е заемал висши постове през цялата си кариера, белязана от лоялност към Хаменей и репутация на прагматични отношения с често съперничещите си фракции в системата.

Статутът му на доверен стратег на Хаменей беше подчертан миналия месец с пътуване до посредника Оман, за да подготви непреки ядрени преговори със САЩ, докато Вашингтон струпваше военни сили в Близкия изток, за да се опита да принуди Иран да направи отстъпки преди ударите.

Лариджани направи няколко посещения и в ключовия съюзник Москва през последните месеци, за да обсъди редица въпроси от областта на сигурността, което е още един знак за завръщането му в дипломацията на високо равнище.

Лариджани счита ядрения въпрос за „решим“

Лариджани, който преди 20 години отново беше начело на Върховния съвет за национална сигурност, го оглави пак след 12-дневната война между Иран и Израел, в която се включиха и САЩ, и официално се завърна в сърцето на иранската система за сигурност.

Някои от публичните му изявления по ядрения въпрос бяха с прагматичен тон.

„Според мен този проблем е решим“, заяви Лариджани пред Оманската държавна телевизия миналия месец, имайки предвид преговорите със САЩ. „Ако притеснението на американците е, че Иран не трябва да се стреми към придобиване на ядрено оръжие, това може да бъде решено“, добави той.

Но след изблика на гняв срещу правителството през януари ролята му в Съвета за сигурност беше осъдена от Вашингтон.

Според съобщение на американското правителство с подробности за санкциите срещу него и други официални представители в отговор на смазването на протестите, Лариджани е бил в челните редици на усилията за потушаване на поредицата от демонстрации, които обхванаха Иран през януари.

„Лариджани беше един от първите ирански лидери, които призоваха към насилие в отговор на легитимните искания на иранския народ“, заяви Министерството на финансите на САЩ на 15 януари и допълни, че Лариджани е действал по нареждане на Хаменей.

Правозащитни организации твърдят, че хиляди хора са били убити при смазването на протестите, най-тежките вътрешни безредици в Иран от времето на Ислямската революция през 1979 г.

„Перла за шоколадче“

Подобно на други ирански представители Лариджани изрази разбиране за демонстрациите, организирани в знак на протест срещу икономическите затруднения. Но той осъди въоръжените действия, които според него са били подкладени от основния враг на Иран, Израел.

„Народните протести трябва да бъдат напълно отделени от тези терористични групи“, цитираха думите му държавните медии на 10 януари. „Метежниците са градска квазитерористична групировка“, заяви той на 26 януари, цитиран от медиите.

Бивш член на иранските Гвардейци на революцията, Лариджани беше главен преговарящ по ядрената програма от 2005 до 2007 г., като защитаваше правото на Иран да обогатяват уран. Веднъж той сравни европейските стимули за отказ от производството на ядрено гориво с „размяна на перла за шоколадче“.

Тогава ирански анализатори заявиха, че той се е опитал да убеди Запада чрез дипломация и е считан за прагматик.

САЩ и Израел смятат, че Иран се стреми да създаде ядрено оръжие, което би могло да застраши съществуването на Израел. Иран твърди, че ядрената му програма е изцяло мирна.

Лариджани беше председател на парламента от 2008 до 2020 г. Докато беше на този пост, Иран сключи споразумение с шест световни сили през 2015 г. след почти две години на деликатни преговори. Президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от трудно постигнатото споразумение по време на първия си мандат през 2018 г.

Сътрудничество с Путин

Лариджани предупреди, че ядрената програма на Иран „никога не може да бъде унищожена“.

„Защото след като веднъж сте открили дадена технология, никой не може да ви отнеме откритието“, заяви той пред PBS Frontline през септември 2025 г. „Това е все едно да си изобретил машина и тя да ти бъде открадната. Все пак можеш да я направиш отново“, допълни Лариджани.

Той посети многократно Москва и се срещна с президента Владимир Путин, като помогна на Хаменей да управлява ключов съюзник и световна сила, която действа като противовес на натиска от Тръмп.

Лариджани беше натоварен и да постигне напредък в преговорите с Китай, които доведоха до сключването на 25-годишно споразумение за сътрудничество през 2021 г.

През 2005 г. той се кандидатира без успех за президент. По-късно се опита да се кандидатира за президентските избори през 2021 и 2024 г., но и двата пъти беше отстранен от Съвета на гвардейците, който посочи като причина начина му на живот и семейни връзки в чужбина.

Роден в Наджаф, Ирак, през 1958 г. в семейството на водещ ирански духовник, Лариджани се установява в Иран като дете и получава докторска степен по философия. Някои от братята му също заемат висши държавни постове, включителното в съдебната система и външно министерство.

Една от дъщерите на Лариджани беше уволнена през януари от преподавателска длъжност по медицина в американския университет „Емори“ след протести на ирано-американски активисти, разгневени от ролята му в потискането на демонстрациите през същия месец.