Кремъл събаря империите на неудобните руски олигарси

Някои от неговите контакти в политиката са помолили Путин да се намеси по време на срещи, но руският лидер е отхвърлил призива, разкриват източници, запознати с темата.

Константин Струков е друг влиятелен бизнесмен, който трябваше да се откаже от империя, простираща се от златодобив до селско стопанство, след твърдения за корупцията от миналата година. Това изненада някои от неговите колеги, тъй като 67-годишният бизнесмен беше смятан за близък до Кремъл през цялата си кариера.

Струков е член на управляващата партия „Единна Русия“ и повече от две десетилетия е служил в парламента на Челябинска област, където оперира неговият вече бивш основен актив, златодобивната компания „Южуралзолото“. През 2021 г. Путин награди Струков с ордена „За заслуги към отечеството“ – значимо държавно отличие, което обикновено се дава на висши държавни служители и бизнес лидери за принос към руската икономика.

Сюлейман Керимов. Снимка: Bloomberg LP

„Кремъл разчита на продължаващата лоялност на вътрешни лица и ключови заинтересовани страни, като сплотява системата чрез комбинация от моркови и тояги“, коментира ситуацията Мария Снеговая, старши сътрудник за Русия и Евразия в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Фактът, че бивши, дори лоялни, политически и бизнес фигури могат да се сблъскат с такива последствия години след напускането на съответния държавен пост, служи като напомняне, че членството в елита е условно в Русия, добавя Снеговая.

Разбира се, Русия отдавна се бори с корупцията. Миналата година страната се класира на 157-мо място от общо 182 държави в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International и през последното десетилетие всяка година е в долната третина на класацията.

А страховете на руския бизнес от конфискация на активи се увеличиха след инвазията в Украйна. Милиардерите засилиха лобирането, за да убедят Кремъл най-накрая да определи краен срок за делата, преразглеждащи приватизациите от 90-те години на миналия век и началото на следващото десетилетие.

Те официално постигнаха победа през май, когато Държавната дума прие законопроект, установяващ 10-годишен давностен срок за преразглеждане на дела за приватизация. Срокът обаче все още няма да се прилага за антикорупционни дела срещу настоящи и бивши служители. Това прави някои от най-богатите магнати в Русия особено уязвими към отнемане на активи.

Някои от тях даряват пари доброволно. Керимов, руски сенатор от близо 18 години, е предложил да дари 100 млрд. рубли (1,4 млрд. долара) за бюджета на Русия по време на закрита среща между Путин и руски бизнес лидери през март, разкриват запознати с въпроса източници.

Русия, задушена от растящите разходи около войната с Украйна, се затруднява да продаде много от активите, конфискувани от нейните магнати, като търговете многократно се провалят или се подновяват като т.нар. нидерландски аукцион, при който цената на предлагания актив постепенно се понижава, докато се появи купувач.

През май държавата на два пъти не успя да продаде 67% дял в „Южуралзолото“ и свързани с нея компании, преди това собственост на Струков, като дори нидерландският аукцион не привлече значими наддавания. Третият опит трябва да се проведе по-късно този месец, като държавата заяви, че ще продължи с процеса дори ако има само един участник в търга. Дори московското летище „Домодедово“ в крайна сметка беше продадено на приблизително половината от първоначално поисканата цена по-рано тази година, след като активът не успя да привлече купувачи в предишни търгове.

Други богати руснаци сега чакат да разберат дали техните активи може да са следващите, които ще бъдат пуснати за продажба.