Арменският премиер спечели трети мандат, избирателите подкрепиха завой към Запада

Арменският премиер Никол Пашинян постигна победа на парламентарните избори, след като избирателите подкрепиха с голямо мнозинство завоя на страната в Южен Кавказ към Запада и загърбването на Русия, предава Bloomberg.

Партията „Граждански договор“ на Пашинян получи 49,81% от гласовете и е напът да спечели 61 места в 105-местния парламент, сочат данни на арменската Централна избирателна комисия, публикувани в понеделник. Избирателната активност е била 58,97%.

Три опозиционни партии начело с проруски политици преминаха прага за влизане в Националното събрание на изборите в неделя. Партия „Силна Армения“ на Сомвел Карапетян получи 23,29% от гласовете и вероятно ще има 28 места, „Арменският съюз“ начело с бившия президент Роберт Кочарян получи 9,94% и ще има 11 места, а „Просперираща Армения“, оглавявана от магната Гаджик Царукян получи 4% от гласовете и пет места в парламента.

Резултатът осигурява на Пашинян трети пореден мандат, но не и парламентарното супермнозинство, изисквано за промени в конституцията или свикване на референдуми. Това може да усложни плановете му да продължи конституционните промени, искани от Азербайджан като част от окончателно мирно споразумение за прекратяване на над 30-годишния конфликт за територията Нагорни-Карабах, и за постигане на напредък по дългосрочната цел на Армения за интеграция с Европейския съюз.

„Изглежда, че арменският народ, макар и под силен руски натиск, все пак избра да има европейско бъдеще“, заяви Кая Калас, върховен представител по външната политика на ЕС, пред репортери в Кипър в понеделник преди среща на министрите на отбраната на блока.

Лидерите на опозицията съобщиха за нередности и оспориха легитимността на изборите.

Откакто дойде на власт по време на „Кадифената революция“ в Армения през 2018 г., Пашинян запази подкрепата си, дори след като Армения претърпя поражение във войната с Азербайджан през 2020 г., която в крайна сметка доведе до загубата през 2023 г. на Нагорни-Карабах и напускането на територията от арменското население. Тези събития ускориха усилията на Ереван да диверсифицира партньорствата си в областта на отбраната и икономиката на фона на нарастващите опасения за надеждността на Русия като основен гарант на сигурността на Армения.

Напрежението се превърна в конфронтация преди изборите, тъй като правителството в Ереван се опита да се сближи с Европа и САЩ. Руският президент Владимир Путин заяви пред Пашинян, че Армения не може да остане в ръководения от Москва Евразийски икономически съюз и да е член на ЕС.

Путин направи паралел с Украйна, в която Русия нахлу през февруари 2022 г., и собственото желание на Киев да се присъедини към ЕС.

Арменски официални представители обвиниха Русия в опит да повлияе на изборите чрез икономически натиск и послания към обществото, след като Москва наложи ограничения върху арменски внос в седмиците преди изборите. Външният министър Арарат Мирзоян определи мерките като „икономически санкции“.

Пашинян се стреми да промени политическото говорене на страната чрез доктрината си „Истинска Армения“, като твърди, че страната трябва да се съсредоточи върху суверенитета и развитието на международно признатата територия вместо върху исторически недоволства. Той си поставя за цел да завърши мирното споразумение с Азербайджан и да нормализира отношенията със съседна Турция, чиято граница с Армения остава затворена от 1993 г.

Американският президент Доналд Тръмп подкрепи Пашинян. Партньорство с Ереван за управлението на транспортен коридор, наречен „Маршрут на Тръмп за международен мир и просперитет“, който свързва Азербайджан с анклава му Нахчиван през Армения, ще предостави на САЩ значително икономическо присъствие в стратегически важния регион за 99 години.

След като пусна бюлетината си, Пашинян заяви, че арменците „гласуваха за мир“ и обеща да продължи да укрепва връзките със западните партньори, като същевременно запазва отношенията с Москва. Той отхвърли твърдения за криза в отношенията с Русия, определяйки напрежението като „изкуствено“.

Карапетян нарече избирателния процес „позорен“ и обвини властите, че преследват поддръжниците му. Бизнесменът милиардер, който влезе в политиката преди месеци, заяви, че над 700 души, свързани с движението му, са били задържани по време на кампанията и обеща да оспори резултатите след обявяването на окончателните резултати.

Изборите бяха помрачени от твърдения за купуване на гласове и поредица от арести на опозиционни активисти и кандидати. Властите започнаха десетки наказателни разследвания за изборни нарушения, а опозиционните групи обвиниха правителството, че използва правоприлагащите служби срещу политически опоненти.