Бюджет, отбрана, индустрия - приоритетите пред Ирландия като председател на Съвета на ЕС

Предвижда се и преразглеждане на Закона за чиповете, така че да се насърчи удвояване производството на чипове с изкуствен интелект.

Този пакет е първият сериозен сигнал, че ЕС най-накрая се изправя срещу цифровите си зависимости от чужди страни на фона на геополитическия контекст. Предложенията обаче ще се сблъскат с тежък лобизъм, включително от администрацията и индустрията на САЩ.

Самата Ирландия поддържа близки отношения с американските технологични гиганти. Шестнадесет от 20-те най-големи технологични компании в света имат централи в страната, а в технологичния ѝ сектор са заети над 100 хил. души. Ирландският фискален надзорен орган предупреди по-рано през годината, че само две технологични фирми, които не са посочени, но се подразбира, че става въпрос за Apple и Microsoft, са платили почти 40% от целия корпоративен данък в страната през 2024 г.

В тази графа влиза и ограничаването на възрастта за потребителите на социални мрежи – една от най-големите промени в регулирането на интернет от десетилетия. В световен мащаб тонът около използването на социални медии за деца драстично се промени. Австралия първа въведе забрана за деца през 2025 г., а по нейните стъпки вървят и много от европейските страни.

Комисията възложи на експертна група да излезе с препоръка това лято. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен сигнализира, че предпочита въвеждане на възрастово ограничение.

Разхлабване на правилата за емисиите

Системата за търговия с емисии е най-важната политика на ЕС в областта на климата. Тя принуждава големи замърсители да плащат такса за всеки тон въглероден диоксид, който отделят.

Европейската комисия ще предложи промени в системата за търговия с емисии в средата на юли. Това може да включва по-бавно намаляване на общия таван на емисиите, повече безплатни квоти и използването на международни въглеродни кредити за компенсиране на емисиите.

Дали това ще е достатъчно за европейската индустрия, която се задушава от високите цени на енергията и конкуренцията от страна на Китай? Вероятно не.

Някои страни – Полша, Италия, Чехия, дори донякъде и Германия, водят откровена война срещу тази система и призовават тя да бъде значително разхлабена, даже и спряна. Други обаче няма да приемат такава мярка. Ирландия обещава да е безпристрастен арбитър, но като се има предвид дълбочината на емоциите по темата, постигането на сделка тази година ще е трудна задача.

Основен ремонт на финансите и единния пазар

Отбраната, зеленият преход, цифровите иновации са приоритетите, които ЕС се надява да бъдат финансирани чрез капитал от частния сектор, ако големият му завой да обедини паричните си пазари се осъществи. Цялостният проект е известен като Съюз за спестявания и инвестиции, но ключовото законодателство на масата в момента е закачливо озаглавено Пакет за интеграция и надзор на пазара, или MISP.

Брюксел се надява, че създаването на единен пазар за инвестиции с единни правила ще привлече повече външно финансиране и ще помогне за разрастването на иновативните европейски компании.

Много страни не искат да отстъпват властта на надзорен орган на ЕС, някои искат да запазят силата на националните си инвестиционни екосистеми, докато други са нетърпеливи за напредък по проекта и искат сделка на всяка цена.

Ръководителите на трите политически органа на ЕС се ангажираха да постигнат политическа сделка до края на 2026 г. Това обаче е малко вероятно. Най-доброто, което Дъблин може да направи, е да настоява за сделката на Съвета по време на своето председателство.

Засилване на търговията

За първи път всички страни членки на ЕС изнасят по-малко за Китай, отколкото внасят, а търговският дефицит на блока се увеличава. „Последната държава, която нямаше дефицит, беше Германия, но това също се промени сега“, коментира комисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред Politico.

Европейската комисия иска да предложи нови инструменти, за да подобри ефективността на съществуващия си арсенал за търговска защита. Очаква се предложение на Комисията през третото тримесечие.

Политиците, които настояват за по-строга търговска политика, като президентът на Франция Еманюел Макрон или белгийския премиер Барт де Вевер, натискат ЕК, но изпълнителната власт действа по-предпазливо. Франция и Германия са на противоположни страни на дебата. Острата позиция на Париж се подкрепя от Италия, Нидерландия и Литва, които подкрепиха документ, подготвен от френските власти.

Създаване на дружества на равнище ЕС

Европейските стартъпи губят позиции пред американските и китайските, отчасти защото мащабирането в целия блок означава навигиране в 27 национални системи на дружественото право. Т.нар. 28-ми режим, наречен „EU Inc.“, е опитът на Комисията да поправи това. Това представлява незадължителна корпоративна форма в целия ЕС, която може да бъде регистрирана онлайн в рамките на 48 часа, за под 100 евро и без минимално капиталово изискване.

Лидерите на ЕС искат да се постигне договорка по досието до края на годината. Комисията изгради EU Inc. на правна основа на вътрешния пазар, която се нуждае само от квалифицирано мнозинство.