Защо българите, особено младите, са толерантни към икономиката в сянка?

Икономиката в сянка в България съществува както заради натрупани през годините фактори, така и заради настоящата ситуация. В хода на прехода икономическата инфраструктура беше сериозно нарушена, с образуването на населени места с минимален брой "светли" предприятия. Това създава ситуация, в която хората не могат да намерят нормална заетост. Тези изводи от научно-изследователски проект коментира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria проф. Емилия Ченгелова, директор на Института по философия и социология към БАН.

Тя съобщи, че от проучване в научно-изследователски проект на тема "Фактор на детерминираност на "икономиката в сянка" се разбира, че толерантността на населението към икономиката в сянка е доста висока.

„Конструирахме Индекс на толерантността на населението – това, което мерим са психологически нагласи и настроения, ценностната ориентация и обществени настроения, дали да бъдеш част от икономиката в сянка. При скала от 0 до 100, измерихме индекс от 74. Това е доста високо, очевидно над средното. По-фрапиращо е когато направим разрез по възрасти и разделим хората на три условни групи - от 15 до 35 години, от 36 до 55 години и над 56 г. Индексът на толерантност сред младите хора до 35 години е 91, за средната възраст на населението е 72, а за възрастните е 54".

Проф. Ченгелова обясни, че оправданието за участие в сивата икономика е "няма друга възможност". Тя е категорична, че държавата трябва да действа дълготрайно и целенасочено, за да прекрати тези практики. „Не всяка политика може да бъде ефективна“, предупреди тя.

Според нея икономическата принуда, а не социално-психологически фактори, е основната причина хората да участват в икономиката в сянка. Други фактори, по думите ѝ, са съществуването на работещите бедни и възприятие сред 85% от анкетираните, че законите са пълни с "вратички, които тикат хората" към тази сфера.

Директорът на Института по философия и социология към БАН отбеляза, че няма подобен индекс в цяла Европа, а в България действат други два, но те измерват обективни дялове.

Проф. Ченгелова припомни, че от 2010 г. насам са приложени между 220 и 300 политики срещи сивата икономика, но без ефект. "Нещо се бърка. Тези мерки са палеативни. Трябва държавата да се намеси и да създава условия за нормално развита икономическа инфраструктура във всички населени места", препоръчва тя и се надява, че ще се повиши финансовата култура в населението, „тъй като много хора не разбират понякога, че работят в сив сектор“.

Проф. Ченгелова потвърди, че от направената анкетата сред 1800 лица на възраст над 15 години се разбира, че около 40% от населението на България през 2021 г. е получавало заплащане в брой, а 28% от хората остават на работа без договор.

Какъв е генезисът на „икономиката в сянка“ и какви политики и решения могат да ѝ противодействат? Може ли да стане изгодно работещите да не са в сивия сектор на икономиката? Какви са нагласите сред работодателите и повече за изследването може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.