Ръстът на договорените заплати в еврозоната се е забавил от рекордните си нива

Договорените заплати в еврозоната са нараснали с 4,5% в края на 2023 г., показват данни на Европейската централна банка (EЦБ), които успокояват опасенията, че ръстът на заплатите може да задържи инфлацията над целта на регулатора, пише Bloomberg.

Макар и все още висок, ръстът на заплатите през четвъртото тримесечие се е забавил от рекордните за зоната с единна валута 4,7%, регистрирани през предходните три месеца, показа индикаторът, измерващ договорените заплати на ЕЦБ във вторник.

Ръстът на договорените заплати в еврозоната се е забавил в края на 2023 г. Графика: Bloomberg

Нивото на измерителя, който сигнализира за възможен натиск върху заплащането чрез събиране на нехармонизирани данни от отделните държави, беше внимателно наблюдавано, тъй като централните банкери във Франкфурт считат разходите за труд за ключов фактор при вземането на решение кога да се намалят лихвените проценти.

Мнозина банкери обаче са още по-нетърпеливи да видят резултатите за първото тримесечие на 2024 г., които ще бъдат публикувани през май, преди да предприемат разхлабване на паричната политика.

Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард миналата седмица посочи заплатите като „все по-важен двигател на инфлацията през следващите тримесечия“, като същевременно предупреди да не се вземат „прибързани решения“ за облекчаване на политиката, без да е сигурно, че ръстът на цените се връща към целта от 2%.

Въпреки че отделно прогнозно проучване на заплатите на ЕЦБ продължава да сигнализира за силен натиск, при договорените заплати се наблюдава известно охлаждане през последното тримесечие на 2023 г., заяви тя.

През декември ЕЦБ прогнозира, че номиналният ръст на заплатите постепенно ще се забави с времето – до 3,3% през 2026 г. от 5,3% през 2023 г. по отношение на възнаграждението на един зает.

От регулатора очакват увеличенията на заплатите да бъдат ограничени, тъй като компаниите прехвърлят по-високите разходи върху потребителите си с по-бавни темпове. Но докато някои от централните банкери са на мнение, че това вече се случва, други като австрийския гуверньор Робърт Холцман твърдят, че компаниите вероятно няма да могат да поемат по-високите разходи за заплати.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви в петък, че слабата производителност „изостря ефектите, които настоящият силен ръст на номиналните заплати има върху разходите за труд на единица продукция на компаниите“, повишавайки риска фирмите да прехвърлят по-високите разходи за възнаграждения към потребителите и да забавят връщането на инфлацията до целевото равнище от 2%.