Съкращенията на служители във Великобритания се ускоряват на фона на войната в Иран

Британските работодатели са съкратили най-много работни места от началото на пандемията от Covid-19 насам през април. Това подсказва, че търсенето на работна сила отслабва, докато войната на САЩ и Израел в Иран повишава енергийните разходи и подкопава бизнес доверието, предава Bloomberg.

Данни от данъчните служби показват, че броят на служителите на трудов договор е намалял със 100 хил. души след спад от 28 хил. през март, съобщи във вторник Националната статистическа служба (ONS). Това е много по-лош резултат от очаквания спад от 10 хил., прогнозиран от икономистите, като голяма част от съкращенията идват от сектора на търговията на дребно.

ONS обаче предупреди, че данните вероятно ще претърпят по-големи от обичайното ревизии, тъй като се отнасят до края на данъчната година, когато част от декларациите от работодателите може все още да не са напълно обработени.

Безработицата за периода от януари до март се е повишила до 5% спрямо 4,9% за периода от декември до февруари, като само за март нивото е скочило до 5,5%. Броят на свободните работни места е най-нисък от 2021 г. насам.

Данните показват рязко влошаване на пазара на труда през последните месеци, докато енергийният шок, предизвикан от войната, удря британския бизнес. През последните три месеца са били съкратени над 140 хил. служители.

„Последните данни за пазара на труда показват, че британският трудов пазар започва да усеща последиците от по-високите цени на енергоносителите, геополитическата несигурност и отслабващото бизнес доверие“, коментира Мартин Бек, главен икономист в WPI Strategy.

Икономистите понижават прогнозите си за растежа през 2026 г. заради новия енергиен шок, причинен от конфликта в Близкия изток. Макар икономиката да нарасна със стабилните 0,6% през първото тримесечие, анализаторите очакват растежът да се върне към по-умерени нива през останалата част от годината.

Натискът върху заплатите също продължава да отслабва, като ръстът на редовните възнаграждения се е забавил до 3,4% през трите месеца до март - най-ниското ниво от 2020 г. насам. Заплатите в частния сектор са се увеличили с 3% спрямо 3,2% преди това.

Тъй като инфлацията остава ускорена заради скока в енергийните разходи, забавянето на ръста на заплатите означава, че домакинствата може да почувстват по-силен финансов натиск през следващите месеци. Очаква се данните в сряда да покажат забавяне на инфлацията до 3%, но експертите прогнозират ново ускоряване по-късно през годината, когато се очаква сметките за газ и електроенергия на домакинствата да се повишат.

В реално изражение заплатите са нараснали само с 0,3% на годишна база през периода от януари до март 2026 г., което е най-бавният темп на растеж от 2023 г. насам.