Ядрената енергетика едва ли ще е в новия пакет санкции на ЕС срещу Русия

Ядрената енергетика едва ли ще попадне под санкциите на ЕС срещу Русия в обсъждания нов пакет, съобщава европейското издание Politico, позовавайки се на свои източници. Според тях през уикенда е имало дискусии сред представителите на ЕС относно следващите ограничения срещу Москва.

Полша и Прибалтийските републики подготвят първото си общо предложение за санкции и в него са включени и мерки срещу ядрената енергетика. Според източниците на Politico обаче тези ограничения едва ли ще бъдат приети от останалите членове на ЕС. Ядрената енергетика е от ключово значение за страни като Франция и България, а България пък е основен фактор за енергийния баланс на Балканите, допълва още изданието.

Досега общността прие седем санкционни пакета срещу Русия, като малка част от мерките засягат енергийния сектор. Членовете на Съюза се съгласиха да ограничат покупките на руски петрол, оставяйки няколко изключения, сред които за България и Унгария, които ще могат да купуват суровината още няколко години.

Провеждането на референдуми за присъединяване към Русия в окупираните украински територии, както и масовите гробове в Изюм накараха някои членове на ЕС, които настояваха за пауза в санкциите, да преосмислят позициите си, пише изданието. Страните от Г-7 нарекоха тези референдуми "фалшиви", а повечето страни, включително и приятелски настроени към Русия като Сърбия, заявиха, че няма да признаят резултатите от тях.

Според източници на Politico сега дискусиите се водят около тавана на цените на петрола. Подобна мярка вече беше одобрена от страните от Г-7. Засега изглежда, че ЕС ще се присъедини към това ограничение, макар и да има известна съпротива от страна на Кипър.

Новият пакет санкции ще се съсредоточи основно върху нови забрани за внос на руски диаманти, полуготови стоманени продукти, химически изделия и оборудване. Очаква се и ново ограничение на износа на електроника, както и индивидуални санкции за лица, които са замесени с провеждането на референдумите в Украйна.

Нидерландия предлага засилен контрол на изпълнението на санкциите, посочва още европейското издание. Според неговите източници именно възможностите за избягване на мерките е слабото място на политиката на ЕС в тази област.

Очакванията са, че Брюксел ще представи предложението си през тази седмица, а окончателното решение за санкциите ще бъде взето по време на заседанието на Европейския съвет в Прага в началото на октомври.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел коментира, че осмият пакет санкции на общността ще бъде насочен "по-релевантно" към руската индустрия и към замесените в агресивната войнат срещу Украйна. "Очевидно е, че (руският президент Владимир - б.р.) Путин се опитва да разруши Украйна", коментира той в Ню Йорк в края на миналата седмица.

Според Bloomberg с новия пакет от санкции срещу Русия и последната руска банка - "Газпромекспорт", ще бъде изключена от SWIFT. Това е банката, през която Москва получава плащанията за доставката на природен газ в Европа. От началото на септември руските доставки са съвсем ограничени - по около 42 млн. куб. метра на денонощие през Украйна (за Централна и Западна Европа) и през "Турски поток" (за Южна и Източна Европа).

По данни на "Газпром" от началото на годината до 15 септември добивът на природен газ в страната е намалял с почти 16 на сто до 300 млрд. куб. метра. Износът е с почти 39% по-малък, а вътрешното потребление се свива с 3,3%. 

Въпреки ограничените доставки от Русия газохранилищата в Европа продължават да се пълнят с бързи темпове и към 25 септември са запълнени до над 87% от капацитета си. Цената на природния газ на нидерландската борса TTF се върти около нивото от 175 евро за мегаватчас тази сутрин (26 септември), или почти два пъти под рекордните 346,52 евро за мегаватчас, достигнати на 26 август.