След 21 години Полша реже лентата на Baltic Pipe

На официална церемония днес (27 септември) Полша ще открие новата газопроводна връзка по дъното на Балтийско море - Baltic Pipe. Очакванията са тя да бъде въведена в търговска експлоатация през октомври.

Газопроводът е с дължина от 900 километра и  капацитет от 10 млрд. куб. метра газ годишно, тоест много под обемите на руския проект "Северен поток", чието трасе е малко над 1200 километра, но целта му е диверсификация на източниците и гарантиране на енергийната сигурност на Полша и Дания, доставяйки газ директно от Норвегия, разказва полското издание на Business Insider.

Идеята възниква още преди 21 години, когато премиер на Полша е Йежи Бузек. Самото строителство започна през 2020 г., като беше забавено с месеци от екологични проблеми и опасенията, че реализацията на проекта ще наруши местообитанията на прилепи и други защитени видове.

В крайна сметка през март 2022 г., тоест малко след началото на руската военна агресия в Украйна, проектът получи официално одобрение от датските власти и реализацията му беше ускорена, така че беше постигнат първоначалният график.

Цената на газопровода е 1,6 млрд. евро  като средствата са предоставени от полския държавен преносен оператор Gaz System и датския му партньор Energinet. Проектът има и европейско финансиране, допълва още изданието.

Но достатъчен ли е Baltic Pipe, за да може Полша да замени изцяло руския газ? Отговорът на този въпрос не е лесен. През 2021 г. страната е внесла 9,9 млрд. куб. метра газ от "Газпром", или на теория капацитетът на новата тръба е достатъчен и проблемът със спрените доставки е решен.

Но първоначално по Baltic Pipe ще влизат едва 2-3 млрд. куб. метра годишно, като се очаква пълният капацитет да бъде достигнат през 2023 г. Дори и тогава европейските регламенти не позволяват Полша да използва целия капацитет - страната резервира 78,8% от общия капацитет, а останалата част е запазена за конкуренти.

Тръбата е необходимо, но не достатъчно условие за доставка - полската газова компания PGNiG има 62 газови концесии в Норвегия, но вероятно добивите от тях ще бъдат в обем на около 3 млрд. куб. метра през 2022 г. Останалата част ще трябва да дойде от пазара. Още през май компанията подписа договор с норвежката Equinor за доставката на 2,4 млрд. куб. метра през 2023 г. Това означава, че заедно със своите доставки и доставките от датските оператори (планирано общо 4,5 млрд. куб. метра през следващата година), на Полша ще ѝ липсва още около 1 млрд. куб. метра, за да запълни запазения капацитет на газопровода.

Но това далеч не е най-големият проблем за Baltic Pipe. Доставките по него са свързани с друг газопровод - Europipe II, по който в момента се доставя газ от Норвегия до Германия. Според коментари в Полша PGNiG не е запазила навреме капацитет по този газопровод и сега доставките са под въпрос. Компанията обаче цитира съобщение на оператора на Europipe II, който заявява, че увеличава капацитета, което ще позволи преноса на газ както за Германия, така и за Дания и Полша.

Как точно се увеличава капацитетът, след като няма инвестиции в инфраструктурата, обаче няма обяснение, коментира още Business Insider. Според оператора на Europipe II самото свързване с Baltic Pipe ще позволи увеличаването на потока към новия клон на съоръжението. Единствено е необходимо да се поддържа налягането на газа на входа на газопровода, допълват още оттам.

В Полша коментират още, че проектът се финансира от ЕС, а норвежките и датските оператори няма да одобрят толкова голяма инвестиция, ако не може да бъдат достигнати проектираните параметри.

В момента Полша не получава газ директно от "Газпром", но в същото време потокът по "Ямал" е обърнат още от края на 2021 г. и реално страната получава газ от Германия. Със спирането на "Ямал" и "Северен поток 1" от септември 2022 г. Централна и Западна Европа в момента получава газ реално само през Украйна и то в намален обем. Русия доставя газ в Европа още и през "Турски поток".