ЕК иска да поема общ дълг за финансиране на газовата помощ

Финансовата криза, миграционната криза, пандемиите, войната в Украйна, прекъсването на световните вериги за доставки, изострени от зависимостта на Европа от енергия и суровини. 

„Има толкова много примери за очевидното: че можем да се справим по-добре с предизвикателствата, пред които сме изправени, и да защитим по-добре нашите граждани, ако сме солидарни. Преживяхме болезнените последици от пандемията от коронавурса благодарение на мащабната програма за икономически стимули Next Generation EU, европейския фонд за насърчаване на заетостта Sure и успеха на съвместното закупуване на ваксини. Сега обаче отново се намираме на кръстопът заради енергийната криза и нарастващия социален гняв, предизвикан от рекордната инфлация и астрономическите цени на енергията. Това е още една причина сега да потвърдим принципа на солидарност и съвместно действие - както на воля, така и на дело. Дадохме силен европейски отговор на руското нападение срещу Украйна. Тъй като Москва използва енергията като оръжие в тази война, ние успешно се отделихме от Русия. Диверсифицирахме източниците си на доставка. Държавите членки запълниха складовите си помещения за рекордно кратко време. Сега трябва спешно да се заемем с въпроса за разходите за енергия, които са тежко бреме не само за домакинствата, но вече и за предприятията във всички държави“, пишат в съвместен анализ за германския Frankfurter Allgemeine Zeitung двама европейски комисари - комисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони и комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон. 

Двамата комисари пишат, че ЕС трябва да продължи да полага координирани усилия за подкрепа на компаниите, за да им се помогне да запазят конкурентоспособността си в международен план и да запазят работните си места. Същевременно обаче трябва да се гарантира, че за всички на вътрешен пазар се прилагат едни и същи условия. В това отношение огромният пакет от помощи в размер на 200 млрд. евро, за който Германия току-що взе решение - в крайна сметка 5% от брутния вътрешен продукт на страната - от една страна, е точно отговорът, от който Европа се нуждае, смятат комисарите. От друга страна, решението повдигало и въпроси. На първо място, какво означава това за държавите членки, които не разполагат със същата бюджетна свобода като Германия, за да подкрепят своите предприятия и бюджети по сравним начин?

„Повече от всякога трябва да избягваме нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар. Не трябва да започваме надпревара за субсидии и по този начин да поставяме под въпрос принципите на солидарност и единство, които са в основата на успеха на нашия европейски проект. И всичко това в момент, в който Съединените щати, със своя Закон за намаляване на инфлацията, предприемат безпрецедентни стъпки за повишаване на конкурентоспособността си и привличане на иновативни компании.

Ако искаме да осигурим координиран отговор - докато 27 държави се опитват да се справят със симетричния енергиен ценови шок чрез дългове - се нуждаем от нов подход. Не можем да разглеждаме дълговия капацитет на държавите, както сме правили досега. Разглеждането само на номиналния дълг е несправедливо или най-малкото непълно. При това не се отчита фактът, че всяка държава е взела политически решения дали и как да преследва цели от общ европейски интерес, което доведе до силно неравномерно натоварване на бюджетите“, пишат двамата комисари. 

Затова „предвид колосалните предизвикателства“ двамата предлагат координиран солидарен отговор, за да не се допуска различната свобода, с които разполагат държавите в своите национални бюджети, да доведат до вътрешни изкривявания. „Сако допълним стъпките на Европейската централна банка със силен европейски фискален отговор, можем да реагираме ефективно на кризата и да успокоим нестабилните финансови пазари“, пишат Джентилони и Бретон. 

„Точно както успяхме да се справим с кризата с Covid, трябва да работим заедно и прагматично, за да създадем справедливи механизми за подкрепа, които да запазят целостта и единството на единния пазар, да защитят всички европейски предприятия и всички граждани и да ни позволят да преминем заедно през тази голяма криза. Нека почерпим вдъхновение от програмата Sure, създадена по време на кризата, за да помогнем на европейците и промишлеността в настоящата криза. Това би било не само краткосрочно решение, но и първа стъпка към създаването на „европейски обществени блага" в областта на енергетиката и сигурността, които сами по себе си могат да дадат системен отговор на кризата.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер отхвърли почти веднага плана на Европейската комисия за финансиране на програма за спешна помощ в условията на енергийна криза чрез съвместен дълг. 

ЕС не може да пренесе инструментите от пандемията на коронавируса "едно към едно" към днешната ситуация, заяви лидерът на социалдемократите на срещата на финансовите министри на ЕС в Люксембург. „Тази криза е много по-различна от пандемията“, поясни той, цитиран от DPA. 

По време на кризата с коронавируса ЕС създаде фонд за възстановяване в размер на 750 млрд.евро. Той се финансира от съвместни дългове, поети от ЕК. Германското правителство се съгласи за пръв път в историята да изплати съвместен дълг за 2020 г., като подчерта, че това е еднократно изключение. Солидарният дълг означава, че Германия носи отговорност и за други членове на ЕС. За сметка на това Линдер настоява за съвместно закупуване на газ. „Трябва да постигнем напредък по отношение на съвместните покупки на газ", каза той.

Преди това Германия получи много критики от други страни от ЕС, както и от ЕК, за защитния чадър на стойност 200 млрд. евро, който канцлерът Олаф Шолц определи като „двоен удар". Предполага се, че той ще защитава домакинствата и предприятията от високите цени на енергията. Тъй като Русия вече почти не доставя газ за Европа, цените на газа, както и на електроенергията, рязко се повишиха. Сега съществуват опасения, че чрез пакета от мерки за облекчаване Германия може да получи предимство пред други държави.

По-конкретно, изразяват се опасения, че Германия подкрепя своите предприятия в мащаби, които по-малките държави не могат да достигнат. Затова страни като Италия, Испания и Франция призовават за съвместни мерки - говори се и за европейски таван на цените на газа, към който германското правителство засега се отнася скептично. През март държавите от ЕС вече се споразумяха за съвместни покупки на газ, но съвместната платформа за координация не доведе до конкретни резултати.

Линднер заяви в Люксембург, че мнозина „все още не са разбрали", че 200-милиардната програма е насочена към периода до 2024 г. Европейската комисия също „все още не е осъзнала напълно", че това не е мярка само за 2022 г., поясни той.