Въглищните централи могат да пестят 50 млрд. куб. м газ годишно в ЕС

Въглищните централи, съчетани с намаление на потреблението на електроенергия (дори и минимално - с между 2,5% и 5%), може да спестят към 50 млрд. куб. метра природен газ годишно. Това е около 1/3 от вноса на суровината от Русия, сочат изчисления на базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.

Според експертите става въпрос за временна мярка, свързана с ограничените доставки на природен газ. При това положение емисиите въглероден диоксид ще се увеличат с 1,3%, е видно още от доклада.

От 2015 година насам страните от ЕС и Великобритания са намалили с 40% производството на електроенергия от въглища. Почти всички държави от общността имат план да спрат въглищните си мощности към 2030 година, но все пак те са централите, които могат много бързо да бъдат рестартирани и съответно - се оказват спасителни в енергийната криза. През първото деветмесечие са произведени 37 тераватчаса електроенергия от въглища. Според прогнозата на Международната агенция за енергетика (МАЕ) тази година потреблението на въглища в страните от ЕС ще се увеличи със 7% на годишна база до 476 млн. тона.

Това обаче е съчетано с намаление на производството на водните централи в Испания и Италия (с общо 24 тераватчаса) и на ядрените централи във Франция (с 54 тераватчаса). Сушата обаче оказа влияние и върху производството на ядрените и въглищните централи, които имат нужда от вода за охлаждане.

Въпреки това обаче не се наблюдава рязка промяна и преминаване от газ към въглища в енергийния микс на ЕС, е видно още от анализите.

Запазването на ядрените блокове на Германия и на Белгия (общо пет) също водят до спестяване на природен газ - към 8 млрд. куб. метра годишно.

През пролетните и летните месеци на 2022 година Русия намали с 80% доставките на природен газ за Европа. Това ускори усилията на страните да диверсифицират доставките и да разгърнат зелената енергия, пише още Bruegel.

Анализаторите отбелязват и някои от действията на национално и на европейско ниво за увеличаване на доставките, като например подписаното през юли споразумението на ЕК за допълнителни 10 млрд. куб. метра тръбен газ от Азербайджан и 15 млрд. куб. метра втечнен газ от САЩ, както и договорите на италианското правителство на Марио Драги за доставка на газ от Африка - Алжир, Конго, Ангола и Египет (общо 13 млрд. куб. метра годишно).

Войната в Украйна и намалените доставки на газ от Русия изиграха и ключова роля при развитието на инфраструктурата през тази година. В процес на разработване са проекти за втечнен газ, както и на нови връзки между страните от ЕС. В експлоатация през тази година влязоха съоръжения с общ капацитет от 20 млрд. куб. метра годишно, сред които и Baltic Pipeline, който доставя газ от Норвегия към Полша.

Очакванията са през 2023 година в експлоатация да влязат още мощности с капацитет към 50 млрд. куб. метра годишно.

Енергийната криза акцентира и върху мерките за намаляване на потреблението и повишаване на енергийната ефективност. ЕК промени целта от 9% на 13% по отношение на увеличаването на енергийната ефективност, което увеличи и инвестициите в тази област, вече планирани в плановете за възстановяване на европейските икономики след коронавируса.

Спестената по този начин електроенергия ще намали потреблението на природен газ с 60 млрд. куб. метра към края на 2023 година. Дългосрочни усилия в тази посока могат да спестят над 200 млрд. куб. метра природен газ, или около половината от потреблението през 2020 година.