Как руският президент промени бизнес практиките в енергийния сектор

От десетилетия Европа и Русия са дълбоко обвързани в енергийния сектор - Европа беше най-големият клиент на руските гиганти като "Роснефт" и "Газпром", а руският енергиен сектор разчиташе много на технологии и инвестиции за разработване на своите газови и петролни проекти.

С началото на войната в Украйна, която започна руският президент Владимир Путин през февруари обаче този бизнес модел се обърка. Европа вече не разчита основно на Русия за вноса на изкопаеми енергоизточноци, а водещи западни компании напуснаха руския пазар или замразяват дейността си там. Един от последните примери е френската GTT, която прекратява договора си с руската корабостроителна компания "Звезда" за производството на 15 танкери за втечнен газ.

Френската компания, която е лидер в производството на мембрани за танкерите за втечнен газ, които задържат температурата на ниво от -163°С и пестят разходи, коментира на сайта си, че анализирайки последните два пакета със санкции, се налага да преустанови дейността си в Русия. Договорът със "Звезда" ще бъде прекратен на 8 януари 2023 година, въпреки загубите, които ще донесе френският инвеститор от това действие.

Това не е нито първата, нито единствената западна енергийна компания, която напуска Русия. Преди това гиганти като Shell, BP, Chevron и други бяха принудени от своите акционери и обществения натиск да се оттеглят от Русия, а последвалите санкции на Европа забраниха предоставяне на технологии за енергийния сектор.

Това вече води до забавяне на някои проекти в редица сектори, признават в анализ на руската Централна банка, цитиран от Ройтерс. Един от тях е изграждането на газохимичен комплекс в региона Амур, в който участват "Газпром" и "Сибур". Газохимичният комплекс в Амур е на стойност 11 млрд. долара и плановете бяха към 2024 - 2025 година да произвежда по 2,3 млн. тона полиетилен и 400 хил. тона полипропилен годишно. През пролетта Ройтерс съобщи, позовавайки се на свои източници, че китайската Sinopec е спряла преговори за купуване на дял от проекта, както и като цяло в енергийния сектор, след като правителството в Пекин призова за "въздържане" от инвестиции в Русия.

Китай официално не подкрепя санкциите срещу Русия, въведени заради войната в Украйна.

Забавяне има и по отношение на мащабен газов проект, който включва и изграждане на терминал за втечнен газ в пристанището Уст-Луга в Ленинградска област. И тук участие има "Газпром", а плановете са за добив на 45 млрд. куб. метра природен газ годишно и производството на 13 млн. тона втечнен газ. Очакванията бяха първия етап да бъде въведен в експлоатация през 2024 година, но централната банка отбелязва, че също ще има забавяне заради напускане на "европейски изпълнител".

Това е германската Linde, която подписа договор за участие в проектапрез 2021 година, а през лятото на 2022 година съобщи, че спира работата си в Русия заради санкциите, въведени във връзка с войната в Украйна. В резултат съвместното предприятие, в което 50% държи "Газпром", поиска от Арбитражния съд в Санкт Петербург и Ленинградска област да замрази активите на Linde като превантивна мярка и на 2 януари го получи.

Като цяло руските енергийни компании загубиха доверието на европейските си клиенти през 2022 година, но сериозна се очертава загубата на германския пазар. Германското правителство национализира дъщерното дружество на "Газпром" в страната, отнет беше и контрола на "Роснефт" върху рафинерии. По информация на Deutsche Welle две компании се подготвят да съдят "Газпром" за недоставени количества газ през 2022 година.

На този етап в Русия не признават, че санкциите и изтеглянето на инвеститорите има някакъв ефект върху икономиката. Приходите от продажбата на енергийни енергоизточници не намаляват, въпреки свитите обеми на износа към Европа, тъй като цените през 2022 година бяха рекордни. Но компаниите започват да признават за свиване на добивите - първите данни на "Газпром" например показват, че през 2022 година са добити 412 млрд. куб. метра газ, спрямо 514 млрд. куб. метра през 2021 година.

По данни на руските власти добивът на петрол през 2022 година се увеличават с 2% до около 535 млн. тона. По отношение на петрола Русия намери много по-лесно път на изток, но ще бъде трудно да запази това положение на фона на предстоящата забрана за внос на петролни продукти в Европа. От 5 декември страните от ЕС, с няколко изключения, вече не купуват руски петрол и ефектът от това ембарго, както и от тавана на цената на суровината, тепърва ще се оценява.

Първите данни на Bloomberg показват, че през декември износът на петрол е намалял до най-ниското си ниво за 2022 година - до 2,6 млн. барела на ден. Една от основните пречки се оказва липсата на танкери - промяната на основната дестинация удължава пътя на доставките както за Азия, така и за Европа и няма достатъчно налични кораби. А и заради санкциите, на първо време част от корабособствениците отказват да поемат отговорността да пренасят руския петрол.