Имат ли място малките модулни реактори в българската енергетика до 2053 г.?

Малките модулни реактори от години се сочат за следващата крачка на ядрената енергетика. Производителите им цитират техните предимства - гъвкавост, по-бързо изграждане, по-малко оперативни разходи и по-малко средства за изграждане. В стратегията за развитие на електроенергийния сектор до 2053 година, представена днес (17 януари) от служебния енергиен министър Росен Христов, обаче място за тези реактори не е предвидено. 

Като цяло плановете предвиждат акцент върху ядрените мощности и възобновяемите енергийни източници, както и на мощности за съхранение на енергията, които да направят енергийния ни сектор нисковъглероден.

"При наличието на две разработени площадки за конвенционални реактори, какъв е смисълът от малките модулни реактори, които все още са на експериментален етап на развитие", коментира пред Investor.bg Росен Христов. Той уточни, че новата технология не е вписана в стратегията, защото още няма разчети за разходи за изграждане, цена на произведената продукция и т.н. "Но оставаме отворени за промени", категоричен е още министърът, посочвайки, че страната ни си сътрудничи с Румъния, която официално обяви плановете си за изграждане на малки модулни реактори и в момента подготвя научен капацитет, изготвя изследвания и т.н.

Експертите у нас не са еднозначни относно новата технология. Според Георги Касчиев е по-правилно да се изчака известно време - поне докато не заработи първият реактор, което вероятно ще стане до 2030 година. Трябва да бъдем по-консервативни понякога, обясни той по време на конференция за развитието на ядрената енергетика, провела се преди дни, напомняйки още, че при изграждането на 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй" България е избързала, притисната от дефицита на енергия, и те са изградени с по-старата технология ВВЕР 440. Модифицираната версия на реактора още работи в Европа, категоричен беше експертът. 

Той също така отбеляза, че една от най-напредналите технологии - на американската NuScale, не може да бъде приложена на площадката на АЕЦ "Белене" каквито проекти има, тъй като дъното на този реактор трябва да бъде на дълбочина 26 метра под равнището, а на площадката в Белене има поставена 11-метрова антисеизмична възглавница.

Според "Булатом" обаче ключово предимство на тези малки реактори е възможността да бъдат реализирани като частни проекти. Това, разбира се, повдига въпроси за сигурността на фона на новите реалности в ядрената енергетика, които създаде войната в Украйна. Препоръката на експерта Събин Събинов е да се започнат програми за развитие на кадри, доставка на нужните технологии, за да бъдем готови и да реагираме, когато технологията е вече налична.

Подходите при избора на нови технологии са два, коментира и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). По-евтиният е да изчакаме развитието им, а вторият - да инвестираме и да се подготвим още отсега. Румъния и Чехия например вече влагат национални средства и могат да получат стратегическо предимство пред страната ни в това отношение, предупреди още той.

Ядрената енергия е ключов елемент в стратегията, която Росен Христов представи по-рано днес. Според разчетите на Министерството на енергетиката средствата, които са необходими за реализацията ѝ са 46 млрд. евро, като към 30 млрд. евро вероятно ще отидат за изграждането на четирите конвенционални реактора, които са планирани в документа. 

Всичко обаче е много относително - зависи от преговорите, които ще води България за изграждането на новите реактори, от постигнатите договорки, избраната технология, включително и от това дали закупеното оборудване за АЕЦ "Белене" може да бъде използвано. Според Христов има техническа възможност руските реактори да бъдат вложени в западни разработки, но всичко подлежи на обсъждания. 

Така се оказва, че АЕЦ "Белене" и 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй" вече не са конкурентни, а допълващи се проекти. Двата блока в Белене ще трябва да заместят въглищните централи, а новите в Козлодуй - 5 и 6 блок, когато приключи срокът им за експлоатация (към 2050 година). 

За да бъде постигната нисковъглеродна енергетика, заедно с ядрените мощности, България ще заложи и на възобновяеми енергийни източници. При тях плановете са да бъдат основно частни проекти и такъв интерес има достатъчен, а ролята на държавата е модернизация на мрежата, за да може тези нови зелени мощности да бъдат присъединени. 

Предложението на енергийното министерство е държавата да "прокара зеления път", тоест инвестициите в електроразпределителната мрежа да бъдат преди тези в нови мощности. 

Според изчисленията въглищните мощности ще работят ефективно още само няколко години - до 2030 година, а след това ще отпаднат по естествен път. Държавата ще предприеме стъпки до окончателното им затваряне до 2038 година. 

За да бъде гарантиран балансът, другият важен аспект е България да развие технологии за съхранение на енергията. Батериите не са "зелени" технологии и е много по-удачно да се заложи на ПАВЕЦ, зелен водород и т.н.  По отношение на водорода до 2050 година се очаква България да има 5 гигавата електролизатори и да произвежда 520 хил. тона зелен водород годишно, като част от него ще бъде предназначен за износ. 

В предложението на Министерството на енергетиката за стратегия се виждат и някои проекти, които в сектора се обсъждат от няколко десетилетия - например за каскадни водни централи по р. Дунав. За тях за първи път се заговаря през 1956 година, но идеята се изоставя, защото технологиите тогава предвиждат покачване на нивото на реката и преместването на град Никопол. Днес технологиите са нови, а заради климатичните промени нивото на Дунав е по-ниско, като дори заради критично ниските води през 2022 година е имало опасност от изключване на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", които използват реката за охлаждане. 

Колкото до проектите на предишните управляващи в Плана за възстановяване, те срещнаха остра критика по време на дискусията по стратегията. Според Росен Христов например досега в света няма работещ батериен комплекс от 6000 мегаватчаса, какъвто е вписан в Плана. Най-големият в момента е на Tesla във Великобритания и е с мощност 196 мегаватчаса и никой не знае как да реализира толкова голяма мощност. Геотермалната енергия пък е предвидено да се ползва само за отопление на домове, но не и за производство на електроенергия. 

Въпреки нежеланието да включат иновативни технологии като малките модулни реактори, експертите от енергийното министерство предвиждат изграждането на подземна ПАВЕЦ - технология, която е нова и няма много подкрепа в ЕС. 

Росен Христов призна, че причината да бъде разработена тази стратегия е, че от една страна трябва да има консенсус най-накрая какво ще правим с енергетиката, но от друга - целта е да можем да предоговорим Плана за възстановяване, предлагайки на ЕК по-добри алтернативи. Според него с промяната на приоритетите на Брюксел - намаляване на зависимостта от природния газ и зелен преход, някои от идеите ни могат и да бъдат приети.