Рекордният добив в САЩ поставя под въпрос господството на Саудитска Арабия на петролния пазар

За втори пореден месец добивът на петрол в САЩ е рекордно висок, сочат официалните статистически данни за септември, цитирани от енергийния анализатор на Ройтерс Джон Кемп. При това положение Вашингтон поставя под въпрос доминиращото положение на Саудитска Арабия и петролния картел ОПЕК+ на световния пазар, допълва той.

ОПЕК+ започна да намалява добивите от четвъртото тримесечие на 2022 година и досега ограниченията са с 5,5 млн. барела на ден, включително и обявените преди броени дни 0,9 млн. барела на ден, които влизат в сила от началото на 2024 г.

С тези ходове организацията опитва да подкрепи ръста на цената на петрола и да го доближи до стойности около 90 долара за барел. Но скъпият петрол насърчава добивите извън ОПЕК+ и данните показват, че страните извън организацията успяват да покрият дефицита на пазара, неутрализирайки мерките на картела.

Увеличеното производство от края на 2022 г. помогна да бъдат попълнени резервите от петрол в САЩ и да спаднат цените на горивата, които са особено чувствителна тема за американските потребители.

По данни на американската Администрация за енергийна информация през септември американските компании са добивали 13,24 млн. барела на ден петрол и петролни кондензати. Саудитска Арабия добива около 9 млн. барела на ден, но зад гърба ѝ стои и ОПЕК+, която владее около 40% от петролния пазар и се подчинява изцяло на Риад.

Но освен САЩ извън организацията са още "волни играчи" - например добиващите петрол в Северно море (Норвегия и Великобритания) или Бразилия. Исторически те са големите печеливши от съкращаването на добивите от страна на ОПЕК, което води до ръст на цената на петрола.

За да управлява цените, организацията трябва да държи под контрол достатъчни количества от добивите, а независимите държави да имат само минимална роля. В противен случай ако цената се повиши прекалено много, ще започне война за обемите и съответно - спад на цените, за да бъдат ограничени "свободните играчи" на пазара. Но това са рискови залози и затова и от години организацията се опитва да привлече към себе си независимите държави, за да споделят мерките за поддържане на баланса на пазара, а не да започне мащабна война с тях.

През 80-те години ОПЕК без успех се опита да привлече Великобритания в редиците си. Организацията обаче постигна пробив, след като Русия се присъедини към нея през 2016 година. Сега има същите опити и Бразилия съобщи, че ще стане член на ОПЕК+, но веднага добави, че ще бъде само наблюдател и съветник как петролните нации да се справят с предизвикателствата на зеления преход.

Страната няма да участва в квотите и ограниченията за добива на петрол, коментира преди дни в кулоарите на COP 28 в Дубай бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва. Другият възможен нов член е Гвиана, но горе-долу с това се изчерпват възможностите да бъдат привлечени нови членове към 23-те държави в момента. 

Антимонополното законодателство на САЩ забранява на компаниите, добиващи шистов петрол, на които до голяма степен се дължи бумът в добивите, да се присъединяват към ОПЕК.