Защо Великобритания строи най-скъпата ядрена централа в света?

И така, изминали са 11 години, откакто заявлението за планиране на „Хинкли Пойнт Си“ бива прието, а междувременно се научава много за най-добрия начин за съхраняване на отработеното гориво. Първоначално EDF планира да изгради „мокро хранилище“, тъй като е по-лесен за проверка, но сега компанията реши да премине към „сухо хранилище“, тъй като опитът показва, че те са по-лесни за управление. По отношение на безопасността няма разлика и Агенцията по околна среда ѝ е дала съответното разрешение за извършване на промяната. Тя обаче означава, че сградата, в която действително се съхраняват отпадъците, ще трябва да бъде с около 79 метра по-дълга.

Оказва се, че това отговаря на прага, за да се счита за „съществена промяна“ и в резултат на това EDF ще трябва да кандидатства за специално разрешение от инспектората по планиране. В резултат на това е налице още забавяне и правни такси за относително малка промяна.

Това е част от по-широк проблем, който касае не само ядрения сектор. Като затруднява извършването на промени, Великобритания изгражда нова инфраструктура по-бавно и по-малко ефективно, отколкото би трябвало. Повечето големи строители на инфраструктура биха могли да изброят примери за полезни промени, които не са направили поради цената на повторното планиране, изтъква Националната асоциация за планиране на инфраструктурата. Дори скромни и очевидно полезни промени като преминаването на р. Долна Темза, използвайки една машина за пробиване на тунели вместо две, означават, че са привлечени адвокати и експерти по околната среда, за да докажат, че промяната е „несъществена“.

Изграждането на първата британска ядрена електроцентрала от почти три десетилетия няма как да бъде лесно, но бюрокрацията и допълнителни регулации могат да го направят още по-трудно. Те ограничават способността на страната да се учи от опита на Финландия и Франция в ядрената сфера. Забавянията, причинени от мудния процес по издаване на разрешения и планиране, също не помагат. 

Какво може да се направи тогава, за да се намалят разходите?

Според авторите на публикацията един от начините е когато проекти биват одобрени другаде от уважавани регулатори на места като Франция или САЩ, Великобритания се довери на тяхната преценка и да не настоява за толкова много промени. Но са необходими по-мащабни промени в политиката за планиране. Също така трябва да се улесни правенето на несъществени промени, докато проектът се развива.

И има един друг въпрос, който трябва да бъде зададен относно начина, по който регулираме ядрената енергия. Стигнахме ли твърде далеч в търсенето на безопасност? Плащаме ли повече, за да спасим хипотетичен живот в ядрената енергия, отколкото във всички други области на живота, като например на пътищата или когато регулираме други форми на енергия?

В деня, в който Britain Remade посещава „Хинкли Пойнт Си“, правителството публикува своята  гражданска ядрена пътна карта. Тя включва планове за изграждане на малки модулни реактори „навсякъде“, което отговаря на определени критерии (не само определени места), ангажимент за повече международно регулаторно сътрудничество и ново предизвикателство за по-интелигентно регулиране. Това може да е само началото.