Най-голямата минна компания в Китай ще преобразува въглища в петролни продукти

Най-голямата въгледобивна компания в Китай ще започне по-късно тази седмица изграждането на друг мащабен проект за доставка на суровина за производителите на нефтохимикали и подпомагане на премахването на евентуален бъдещ излишък от изкопаеми горива, съобщава Bloomberg.

China Energy Investment Corp. обяви, че ще инвестира 170 млрд. юана (24 млрд. долара) за изграждане на интегриран завод в северозападния регион Синдзян, който ще преобразува въглища в петролни продукти. Съоръжението ще се захранва от възобновяема енергия, като първата фаза е планирана да бъде въведена в експлоатация през 2027 г.

Съоръжението в град Хами е поредното от поредицата разработки за преобразуване на въглища в петрол, създадени през последните години в минните провинции Синдзян, Шанси, Нинся и Вътрешна Монголия. Властите в Хами посочват, че ще одобрят подобни проекти на стойност 300 млрд. юана в петгодишния си план до 2025 г., които могат да консумират 152 млн. тона въглища до края на десетилетието.

Въпреки мащабното разгръщане на чиста енергия Китай остава най-големият производител на въглища в света и продължава да повишава производството им до рекордно високи нива, които достигнаха 4,7 млрд. тона миналата година. Но основното използване на горивото в производството на електричество достигна повратна точка, след като за първи път беше надминато от капацитета на слънчевите и вятърни инсталации. Освен това президентът Си Дзинпин заяви, че потреблението на въглища трябва да започне да намалява от 2026 г., за да се изпълнят целите на страната за климата, което накара въгледобивните компании да търсят други приложения за своя продукт.

Един от проблемите е, че китайската нефтохимическа промишленост е в застой, жертва на собственото си бързо разширяване, точно когато потреблението спада поради мудната икономика. Печалбите в сектора на превръщането на въглища в петрол се сринаха с 53% миналата година, изтъква Китайската петролна и химическа индустриална федерация.

Друг проблем е свързан с това, че стабилните маржове разчитат на широк спред между цената на въглищата, която Китай успя да потисне, и цената на петрола, която спада, тъй като китайският внос се забавя. Усилията на Пекин да декарбонизира икономиката си продължават да тежат върху преработката на петрол, а китайското потребление на дизел и бензин вероятно вече е достигнало своя връх.

Съоръжението в Хами, което ще може да произвежда 4 млн. тона петролни продукти годишно за преработка в материали като полиестер, е по-вероятно да просперира, тъй като мащабът на China Energy Investment му позволява да добива въглища особено евтино.

Но времето все пак представлява риск. Капацитетът на Китай за преобразуване на въглища в петрол нарасна с 24% до 11 млн. тона през 2023 г. в сравнение с 2019 г. Това означава, че новото съоръжение ще представлява значителна част от китайското производство във време, когато клиентите му ограничават разходите, а натискът за ограничаване на замърсяването в страната нараства.