Китай започва да спира санкционираните от САЩ петролни танкери

Пристанище в източната китайска провинция Шандун, входна точка за петрол от дестинации под санкции, спира да приема танкери, вписани в "черните списъци" на САЩ, съобщават източници на Ройтерс. В тази провинция са разположени множество независими рафинерии и всеки ден през 2024 година са пристигали по 1,74 млн. барела петрол от Иран, Венецуела и Русия. Това е към 17% от вноса на петрол в Китай, изчислява анализаторската компания Kpler.

Китай купува петрол на много изгодни цени и от трите дестинации, поставени под ембарго от Запада. Мярката сега обещава повишаване на разходите на рафинериите, а съответно - и на цените на горивата за местните жители.

В края на 2023 г. Вашингтон наложи още санкции срещу т.нар. "тъмен флот" на Русия, с който се прекарва петролът, поставен под санкции. Основните купувачи на руския петрол в момента са Китай, Индия и Турция. Очакванията са, че новоизбраният президент Доналд Тръмп може да засили санкциите на Вашингтон срещу Иран, каквато беше политиката в първия му мандат.

Източници на Ройтерс отбелязват още, че Техеран е поискал от Китай да позволи продажбата на 25 млн. барела петрол, които са блокирани в китайски пристанища от шест години именно заради санкциите на САЩ, наложени тогава. По сегашните цени сумата от продажбата им е около 1,7 млрд. долара и Иран се надява да успее да реализира продажбите преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.

Китай не се съобразява със западната политика по отношение на петрола и купува от държави под ембарго, възползвайки се от големите отстъпки. По данни на анализатори Пекин купува към 90% от иранския петрол на пазара.

Иран, Венецуела и Русия използват за превоза танкери, обикновено стари и често движещи се в нарушение на правилата - с изключени транспондери, за да не бъдат проследени, без валидни застраховки и т.н. Някои от тях извършват и рискови операции по претоварване в открити води, за да не бъдат проследени източниците на петрола. По тази причина и САЩ, Великобритания и ЕС наложиха санкции срещу "тъмната флотилия" и вписват в "черни списъци" кораби, които нарушават тези мерки. Корабите от тези списъци не са допускани до западните пристанища, а САЩ налагат и вторични санкции за компании, които не се съобразяват със санкциите.

Според данни на анализатори, базирани на документацията на Lloyd`s, един от най-големите застрахователи на кораби, флотилията, ползвана от държавите под санкции, е съставена от поне 670 кораба. Около 250-300 от тях се използват от Русия.

Администрацията на Джо Байдън затегна мерките срещу танкерите в опит най-вече да ограничи приходите от петрол за Русия, които тя използва за финансиране на войната в Украйна.

Според пристанищните власти в Шандун забраната за обслужването на санкционираните танкери ще има ограничен ефект, сочат документи, до които Ройтерс има достъп. В тях се казва, че повечето рафинерии получават петрол от кораби, които спазват правилата. В началото на януари обаче на пристанището е влязъл танкерът Eliza II, който е под санкции, заради което е въведена и цялостната забрана за допускане на такива кораби.

Като цяло през 2024 година Китай намали вноса на петрол, което се свързва както с по-бавното от очакваното възстановяване на икономиката след пандемията от коронавируса, така и с навлизането на електромобилите и камионите, използващи природен газ, което намалява търсенето на горива на вътрешния пазар.