Ще намери ли руският газ отново пътя към Европа?

В последните дни очакванията за успешна намеса на САЩ в Украйна и прекратяване на войната (независимо от начина) свали напрежението от газовите пазари. Цената на природния газ в Европа се задържа ниска и в късния следобед в понеделник на нидерландската платформа TTF контрактите се търгуват за малко над 46 евро за мегаватчас.

Спрямо края на търговията в петък (21 февруари) това е понижение с около 2%.

Пазарите обаче изглеждат обнадеждени, че ситуацията в енергийната сфера на Европа се подобрява, за разлика от настроенията в началото на февруари. На 10 февруари цената на петрола записа двугодишен пик от 58 евро за мегаватчас.

Търговците на природен газ обърнаха внимание на намаляващите резерви газ заради студеното време и загубата на транзита през Украйна, както и необходимостта да се намери повече газ през лятото, за да бъде достигната целта да се напълнят газохранилищата до 90% от капацитета си. Но Европейската комисия реагира бързо и даде сигнал, че това изискване ще бъде смекчено, което доведе до успокояване.

Очакванията са и че спиране на войната в Украйна ще върне газовите потоци от Русия към Европа. Според Bloomberg обаче дори и да има мирно споразумение, това едва ли ще се случи в същия обем, както преди войната. Държавите от общността намериха алтернативи, сключиха договори за доставка и ще опитат да не се обвързват толкова силно с един доставчик.

До 2022 г. ЕС разчиташе на Русия за 40% от вноса си на природен газ и след началото на войната разбра колко е уязвим от тази зависимост - през април Москва първо спря доставките на по-малките пазари, на които договорите за доставка изтичаха скоро - България, Полша, Латвия и Финландия, а след това намали наполовина доставките за най-значимите си клиенти Италия, Нидерландия и Германия. Целта беше да накара Европа да се откаже от подкрепата за Украйна.

Германски анализатори коментират пред The Washington Post, че чрез газа Русия имаше в ръцете си много мощен инструмент за натиск, но тази карта може да бъде използвана само веднъж. Русия се възползва от момента, спечели доста от високите цени заради кризата, която предизвика в края на 2021 година и продължи да натиска и през 2022 година. Но Европа устоя и след това "Газпром" - единствената компания, която има право да изнася тръбен газ, остана почти без клиенти. През 2023 г. газовият гигант регистрира първа финансова загуба от почти четвърт век (в размер на почти 7 млрд. долара).

Германия беше най-големият пазар за "Газпром" (почти 50 млрд. куб. метра годишно). Той беше изцяло загубен след взрива на "Северен поток" в края на септември 2022 г.

След началото на войната Европейската комисия също така препоръчва отказ от руския газ до 2027 г., макар и конкретните стъпки още да не са публикувани. Преди дни новият комисар по въпросите на енергетиката Дан Йоргенсен обаче обеща евтина и неруска енергия.

Газът от Русия едва ли ще може да се върне бързо в предишните обеми не само заради политиката на Брюксел, но и чисто физически. В момента единствената възможност за това е "Турски поток". Три от тръбите на "Северен поток" на дъното на Балтийско море са повредени и няма данни да се планира ремонт. Жизнеспособна от проекта е само една тръба, която обаче е част от "Северен поток 2", който така и не получи разрешително за работа заради началото на пълномащабната война.

Трасето през Украйна е запазено, но днешното правителство в Киев е категорично, че няма да допусне руски природен газ през него. Тази позиция не изглежда да се смекчава, а и едва ли САЩ биха настоявали прекалено силно за промяна, предвид факта, че днес са водещ доставчик на газ в Европа - нещо, което не можеха да постигнат преди началото на войната.

В същото време Русия не успява да намери алтернатива на Европа, макар че опитва да увеличава доставките за Китай. Продажбите обаче са около една трета от тези, които преди реализираше на Стария континент. Причината за това е много проста - Китай няма интерес да инвестира в нови тръбопроводи, защото няма нужда от толкова много газ.

По време на срещата на САЩ и Русия в Рияд ръководителят на руския фонд за благосъстояние (който се пълни и благодарение на приходи от петрол и природен газ) Кирил Дмитриев покани американските компании да се върнат на петролните находища. От САЩ няма реакция на предложението и не е ясно каква би могла да бъде тя на фона на заявленията на президента Доналд Тръмп да "направи Америка отново велика", насърчавайки привличането на бизнеса вътре в САЩ, макар и да изглежда, че Вашингтон все повече застава на страната на Русия.