Технологичните центрове променят енергийните мрежи в Европа. Има ли шанс България да се наложи?

Технологичните центрове, свързани с базите данни или изкуствения интелект, ще са движещата сила за развитието на енергийната мрежа в Европа през следващите години, пише в доклад на екологичната организация Ember, цитиран от Ройтерс. Данните сочат, че до 2035 година компаниите от сектора ще се насочат извън днешните технологични хъбове Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин.

Това означава, че нови енергийни мощности ще бъдат изграждани на други места в Европа, а това ще изисква и развитието на енергийната мрежа, която е средно на 40 години. По данни на Ember в Германия центровете за база данни са допринесли с 10,4 млрд. евро към брутния вътерешен продукт на страната през 2024 година. До 2029 година се очаква удвояване на приноса, което ще изисква и подобряване на условията, за да може индустрията да се разгърне.

След години неглижиране Европейската комисия представи пътна карта за развитие на енергийната мрежа през октомври 2024 година. От Брюксел изчислиха, че модернизацията ще изисква 584 млрд. евро до 2030 година. А в онзи момент за изкуствен интелект и бази с данни в Европа не се говореше с такъв ентусиазъм.

Остарялата мрежа е пречка - включването на нов център към мрежата отнема средно между 7 и 10 години, отчита Ройтерс. В Италия обаче, където технологичните гиганти тепърва навлизат, това отнема само 3 години.

Има ли шансове България?

По думите на министъра на енергетиката Жечо Станков България също се надява да привлече технологични компании, които да бъдат стратегически купувачи на енергия от новите блокове в АЕЦ "Козлодуй". При интерес страната смята да използва и закупеното преди години оборудване за АЕЦ "Белене", което планирахме да продадем на Украйна. Сделката беше одобрена от Върховната Рада, но замразена временно от българския парламент, докато се проучат условията.

Неофициално се водят разговори с технологични гиганти, но все още няма потвърждение на очаквания интерес за инвестиции. Пробив с един инвеститор може да направи България интересна дестинация за сектора, който освен, че има нужда от големи количества енергия, заявява и своята социална отговорност и търси и нискоемисионни източници. В САЩ компаниите като Google и Microsoft вече сключиха договори за изкупуване на енергия, възраждайки централата "Три майл айланд", която претърпя първия по-значим инцидент в ядрената енергетика. 

Едно от предимствата на България за компаниите освен сигурната енергия, която ще дойде от новите ядрени блокове, е готовността на мрежата за увеличените количества енергия. Според Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за включването на 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй" в мрежата вече има готово техническо решение - замяна на 220-киловолтови електропроводи с 400-киловолтови. Операторът работи и за увеличаване на капацитета за внос и износ на електроенергия по границите с Румъния, Турция, Гърция и Северна Македония.

Технологичните центрове изискват още и охлаждане, което може да бъде получено от р. Дунав, ако бъде избран вариант те да се разположат в близост до енергийните мощности у нас.