Ерата на безразсъдните залози за въглеродна неутралност приключи

Имаше време, когато датският производител на вятърна енергия Orsted беше високо ценен в родината си. Преходът му от една от най-силно замърсяващите енергийни компании на планетата до лидер в офшорната вятърна енергия само за няколко години беше приветстван като една от най-забележителните корпоративни трансформации, наблюдавани някога, пише Telegraph.

Нещо повече, това беше широко възприето като твърдо доказателство, че тези, които са изградили настоящата енергийна система, са правилните играчи, които да поведат създаването на изцяло нова мрежа.

И все пак това се оказа зрелищно краткотраен ренесанс дори по разточителните стандарти на индустрията за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Всъщност Orsted бързо се превърна от източник на голяма гордост в национален срам.

Търсенето на нови парични средства в размер на до 60 млрд. датски крони (8 млрд. евро) за укрепване на финансите на концерна беше посрещнато с недоумение. Голямата емисия нов дълг проби дупка в цената на акциите с размерите на Копенхаген.

Междувременно набраните средства, които бяха приблизително еквивалентни на половината от оценката на компанията преди началото на редовната търговия на 11 август, скоро станаха равни на три четвърти от пазарната ѝ капитализация, след като акционерите категорично одобриха плановете.

И с основателна причина. Като се има предвид, че датското правителство е мажоритарен акционер в Orsted с 50,1% дял, съгласявайки се да гарантира своята част от емисията, няма как да се избегне случващото се.

Сега компания, която някога беше символ на зелената енергийна революция, е напът да стане обект на мащабна държавна спасителна програма, финансирана от датските данъкоплатци.

Това е повратен момент за движението към въглеродна неутралност. И това донякъде е свързано с края на ерата на ултраниски лихвени проценти. Изправени пред внезапен скок в цената на финансирането, проектите за чиста енергия биват изоставяни в различни региони.

В свят, където евтините пари са се изчерпали, това означава, че единственият начин вятърните турбини на Orsted да се въртят, е чрез все по-щедри субсидии.

Със задълбочаването на проблемите на зелената икономика с всеки изминал ден, ерата на спекулативните зелени инвестиции със сигурност приключи. Orsted беше изтъкнатият лидер в областта на офшорната вятърна енергия, но въпреки това се отказва от повече проекти от всеки друг играч в сектора.

Компанията се отказа от два големи вятърни парка край бреговете на Ню Джърси, а след това спря работата по мегапроекта Hornsea Four край бреговете на Източен Йоркшир, което нанесе сериозен удар върху зелените мечти на Великобритания. И все пак, предстоят още съкращения, като паникьосаното ръководство планира да се освободи от цялото европейско портфолио от оншорни вятърни паркове на групата като част от по-широките опити за набиране на капитал.

Orsted, която преди беше готова да строи вятърни паркове на всяка цена, сега открива значението на изграждането на такива, които носят печалба.

Досегашният подход разчиташе до голяма степен на икономии от мащаба. Колкото по-големи бяха вятърните паркове и турбините, толкова по-добре, защото това означаваше, че разходите ще намалеят рязко, подхранвайки растежа в продължение на десетилетия.

Но това беше стратегия, която разчиташе твърде много на евтин дълг. В същото време ръководството не успя да вгради устойчивост в бизнес модела, по начина, по който някои от основните конкуренти го направиха. Докато компании като SSE и Iberdrola инвестираха милиарди евро в преносна инфраструктура, Orsted до голяма степен не успя да диверсифицира дейността си.

Външните фактори не бива да се пренебрегват. Инфлацията е увеличила цената на материали като стомана, както и на транспорта и труда, но дори и сега компанията остава склонна да търси изкупителни жертви.

Orsted се опитваше да набере средства чрез продажбата на дял във вятърния си парк Sunrise, но ръководителят Расмус Ербое се оплака, че „неблагоприятните пазарни развития в САЩ“ са провалили тези планове – едва прикрита препратка към враждебността на президента Доналд Тръмп към вятърните паркове, които той наскоро нарече „измама“ .

Междувременно председателят Лене Сколе се опита да обвини „безпрецедентното регулаторно развитие в САЩ“, след като Тръмп спря лицензирането на нови вятърни паркове още в първия си ден като президент.

Твърденията, че финансовият директор на Orsted Тронд Уестли не е успял да преизчисли нетния дълг на компанията по време на разговор с инвеститорите, са, меко казано, неуместни.

Предлагането на акции би било най-голямото в европейската енергийна индустрия от повече от десетилетие, но последвалият 30% спад в цената на книжата на групата до рекордно ниски нива показва какво мисли пазарът за подобни планове.

Не може да се очаква от ръководителите да знаят всеки детайл наизуст – но това са основни неща и няма да смекчат впечатлението, че много играчи от ВЕИ индустрията са действали твърде лекомислено, когато става въпрос за истинските разходи на енергийния преход.

След като годините на прекомерен оптимизъм отмина, зелените „кръстоносци“ са изправени пред болезнена равносметка и сътресения.