Германия е изпълнила преждевременно целта си за свиване на въглищната енергия до 2028 г.

Германия вече е изпълнила целта си за намаляване на производството на електроенергия от въглища до 2028 г., така че няма да е необходимо да закрива допълнително електроцентрали, заяви енергийният регулатор на страната, цитиран от Bloomberg.

Германия има междинна цел до 2028 г. да намали производството на електроенергия от въглища с 8,7 гигавата, като към 1 септември е надхвърлила това с около 10%.

Почти две трети от електроенергията на Германия се генерира от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а излишното производство на слънчева енергия често води до спада в цените на електроенергията до отрицателни стойности, което прави изгарянето на въглища по-малко рентабилно. Въпреки това най-голямата икономика в Европа остава силно зависима от изкопаемите горива и все още е най-големият замърсител в Европейския съюз (ЕС).

Страната планира напълно да спре използването на въглищна енергия до 2038 г., но експлоатационният живот на някои големи електроцентрали, работещи с лигнитни въглища и свързани с минни дейности, е удължен, за да се смекчат загубите на работни места. Електроцентралите, работещи с твърди въглища, и по-малките съоръжения, изгарящи лигнитни въглища, на които първоначално им беше дадена възможност да се включат в търгове за доброволно извеждане от експлоатация до 2026 г., сега могат да бъдат спрени, ако регулаторът сметне за необходимо.

Операторите на въглищни електроцентрали също трябва да купуват въглеродни квоти по системата на ЕС за търговия с емисии, където цените варират значително тази година между 60 и 84 евро за тон, като в момента са около 74 евро.

Германският енергиен регулатор обяви преди две години, че ще са необходими 21 гигавата нови газови централи, за да се постигне предложената цел за отказ от въглищата до края на това десетилетие. Планът за изграждането на част от централите беше отменен през декември.

Понастоящем поддържането на резервните централи в готовност струва над 1 млрд. евро годишно, изчислява мрежовият оператор Amprion.

„Ако кажем на операторите през 2030 г., че ще трябва да стоят в готовност до 2035 г., това определено ще струва по-скъпо, ако по-дългата експлоатация все още е възможна изобщо“, добавят от Amprion.