ОПЕК+ губи влиянието си върху петролния пазар, докато това на Китай се засилва

Шест месеца след началото на войната в Иран най-мощният петролен алианс в света ОПЕК+ се оказва в необичайната ситуация да е неспособен да повлияе на пазара, за чието формиране навремето допринесе, пише Ройтерс в материал, цитиран от БТА.

Войната, която затвори основен износен маршрут за петрола от Близкия изток и нанесе щети на енергийната инфраструктура в няколко държави от ОПЕК, е подкопала пазарния дял на групата и, наред с това, способността ѝ да влияе върху цените. Нейните изявления и политически решения вече почти не оказват влияние върху петролните пазари, посочва агенцията.

Вместо това съкращенията в китайския внос на суров петрол се превърнаха в една от доминиращите теми на 2026 г., като спомогнаха за балансирането на петролните пазари на фона на прекъсванията на доставките, които анализаторите определят като най-тежките в историята.

ОПЕК+, неформално обединение, включващо Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ, включително Русия, през юли е допринасяла за около 40 процента от световното производство на петрол, сочат изчисления на Ройтерс, базирани на данни на  Международната агенция за енергията (МАЕ).

Това е спад спрямо дела от над 48 процента преди САЩ и Израел да атакуват Иран в края на февруари, въпреки че около четири до пет процентни пункта от този спад се дължат на оттеглянето на Обединените арабски емирства от ОПЕК през май.

Основната група от седем производители в ОПЕК+, включваща Саудитска Арабия и Русия, е отговаряла само за една четвърт от световното производство на петрол през юли.

Войната намали способността на ОПЕК+ бързо да увеличава или намалява предлагането, като на практика блокира Ормузкия проток – ключов износен маршрут за Саудитска Арабия, най-големия производител в ОПЕК, и за други членове на обединението като Ирак и Кувейт.

ОПЕК е създадена през 1960 г., а разширената рамка ОПЕК+ възникна през 2016 г., когато Русия и други производители обединиха усилията си, за да помогнат на групата да противодейства на намаляващия си дял в световното производство на петрол.

Делът на ОПЕК в световното производство на суров петрол достигна връх от около 50 процента по време на петролните кризи през 70-те години, преди да спадне до 30 процента към средата на 80-те години с нарастването на производството в Северно море, Аляска и Сибир.

ОПЕК+ заявява, че решенията ѝ са насочени към поддържане на стабилността на пазара и че не се стреми към конкретна цена на петрола.

Прекъсванията в доставките по време на война не са новост за ОПЕК – това се наблюдава от доставките от Кувейт по време на войната в Залива през 1990–1991 г. до тези от Ирак след инвазията, водена от САЩ, през 2003 година. Необичайното в момента е мащабът на прекъсването, което ограничава едновременно множество производители, намалявайки способността на групата да компенсира загубите на други места.

От март насам основната група в ОПЕК+ обяви шест увеличения на производството на петрол. Въпреки това, поради блокадата на Ормузкия проток, повечето от тях останаха предимно на хартия, като решенията оказаха слабо влияние върху цените на петрола, с изключение на юли, когато краткото примирие между САЩ и Иран породи надежди, че протокът ще бъде отворен.

Ситуацията силно контрастира със събитията от 2019 г., когато ОПЕК+ и президентът на САЩ Доналд Тръмп, по време на първия му мандат, редовно влизаха в конфликт по повод цените на петрола, а решенията на ОПЕК+ бяха следени отблизо от трейдърите заради потенциалното им въздействие върху пазара.

Тогава ключовият въпрос беше колко петрол ОПЕК+ ще реши да добива. Сега фокусът е върху това, колко петрол физически може да бъде произведен и изнесен на фона на войната в Близкия изток.

Един от най-големите фактори, влияещи върху цените тази година, е резкият спад в китайския внос на петрол. От началото на войната Китай е закупил с около 400 милиона барела петрол по-малко, отколкото през същия период на миналата година.

Спадът отразява забраната за износ на гориво, по-ниските нива на преработка и нарастващото използване на електрически транспорт.

Тази тенденция още повече подчертава нарастващата роля на Китай в балансирането на петролните пазари – роля, която някога се свързваше почти изцяло с ОПЕК+.

По-слабото търсене на петрол от страна на Китай допринесе за ограничаване на цените през тази година. За сметка на това мащабното закупуване от миналата година, което вероятно е съставлявало до половината от ръста на глобалното търсене на петрол, спомогна за стабилизирането на пазара, посочва Ройтерс.

(БТА)