Атанас Георгиев: Климатичните аномалии трябва да бъдат включени по-сериозно в енергийните анализи

Ситуации, свързани с ниското ниво на река Дунав и ограниченията пред работата на АЕЦ, показаха по-широка зависимост между енергетиката и водния сектор, затова и климатичните аномалии трябва да бъдат включени по-сериозно в анализите на риска. Този съвет даде доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и директор на учебно-научната лаборатория Net-Zero Lab, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той подчерта, че за стабилността на системата са важни разнообразният енергиен микс, батериите и добрата регионална свързаност. Според него енергетиката става все по-уязвима от климатични аномалии, които могат да се случат през летните месеци.

Той е на мнение, че развитието на газови електроцентрали като балансиращи мощности при висок дял на ВЕИ може да даде допълнителна гъвкавост на електроенергийната система. „В България няма централи, които работят единствено за производство на електроенергия от газ. При евентуалното им изграждане обаче ключовият въпрос е дали финансовият модел ще бъде устойчив при ограничен брой часове работа годишно“, коментира доц. Георгиев.

Той поясни, че по отношение на газовите централи основният въпрос при тези, които работят само за електроенергийния пазар, е „дали излиза икономиката при по-малко на брой часове работа годишно“.

Според него за предстоящия зимен сезон основният риск пред Европа е цената на природния газ, тъй като тя се пренася и към електроенергийния пазар. Атанас Георгиев предположи, че по-ниското запълване на хранилищата може да бъде компенсирано от по-големите възможности за внос на втечнен природен газ, но това не премахва ценовия натиск.

„Дори сегашните цени са прекалено високи от гледна точка на индустриалното производство, от гледна точка на икономическата активност. И според мен това е основният риск, който се натрупва през последните години“, подчерта експертът. Той обясни, че високите енергийни цени не могат да бъдат изцяло прехвърлени към цените на индустриалното производство, а това води до загуба на конкурентоспособност. Допълнителен натиск, по думите на доц. Георгиев, идва от климатичните политики на Европейския съюз и механизма за въглеродните емисии на границите.

Той е убеден, че Европа трябва да намали зависимостта от внос. „Дългосрочната посока за Европа е по-малка зависимост от внос и повече собствено производство на електроенергия. По-високата електрификация и развитието на възобновяемите източници могат да намалят уязвимостта към външни шокове, но преходът между настоящите високи разходи и тази цел остава предизвикателство“, смята икономистът.

Според него „дългосрочната писта“ е ясна – по-малка зависимост от внос, повече собствено производство на електроенергия, където е възможно. „Проблемът е как да стигнем между това не особено приятно настояще и така хубавото бъдеще“, коментира той. 

Как се отразяват енергийните разходи на индустриалната конкурентоспособност и търговските дисбаланси между Китай, Европа и САЩ? Актуално ли е изграждането на Хидротехническия комплекс (ХТК) „Никопол – Турну Мъгуреле“ ? Как кризата с Иран променя концепцията за енергийна сигурност в световната икономика? Защо Китай блокира общо комюнике на срещата на Г-20 за дисбаланси на световната икономика?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.