Време е да признаем, че здравната и климатичната кризи са едно цяло

Разбира се, с пълно право климатичните, икономическите и техническите експерти се включват във всяка климатична среща на ООН, като тази в Дубай (COP28), започваща в края на ноември. Но много рядко можете да видите здравни лидери в микса, пише за Financial Times Джина Маккарти, първият климатичен съветник към Белия дом."Всъщност, откакто се помня, здравето никога не е било третирано като сериозен фактор при разглеждането на действията в областта на климата или като значителен двигател на климатичните инвестиции, въпреки че тези предизвикателства са неразривно свързани и нищо не е по-важно за нас и семействата ни от нашето благополучие", допълва още тя,

Според нея сега е моментът да променим това. Днес хората умират не само в резултат на парниковите газове и климатичния хаос, който създават тези емисии, но и от замърсителите на въздуха, които придружават нашата зависимост от изкопаемите горива. Тези замърсители тровят въздуха ни, причинявайки рак, сърдечни болести, неврологични заболявания, астма и толкова много други проблеми.

Както става ясно от доклад на State of Global Air Quality Funding 2023: „Над 99 процента от хората по света дишат въздух, който надвишава допустимите от Световната здравна организация (СЗО) нива, като замърсяването на въздуха причинява 7 милиона смъртни случая всяка година, включително на повече от половин милион деца под пет години“.

"Въпреки че поздравявам лидерите на COP28 за това, че използват ресурсите си, за да се съсредоточат върху здравето както преди, така и по време на събитието, този ангажимент просто не е достатъчен", посочва експертът е призовявя да бъдат признати още два факта. Първият е, че единственият начин за изграждане на устойчиви икономики е като чистият въздух стане основен фактор в стратегията за климата на всяка страна. Вторият е, че зависимостта ни от изкопаемите горива е основната причина за нашата глобална здравна и климатична криза и най-голямата заплаха за бъдещето на нашите деца.

Поради тези причини не можем да се съсредоточим върху адаптирането и устойчивостта, като същевременно не успяваме да се справим с нашата историческа и настояща зависимост от изкопаемите горива, казва Джина Маккарти. За нея пренебрегването на заплахата, която те представляват за нашето здраве - особено в бедните страни - е като да инвестираме цялото си време и пари в разработване на стратегии за борба с пасивното пушене, без да се фокусираме върху това да спрем пушенето изобщо.

Днес е важно да се стимулира чистата енергия като алтернатива на по-скъпите изкопаеми горива и начин за намаляване на замърсяването на въздуха. В САЩ Законът за намаляване на инфлацията (IRA) разкри възможности чрез пряка подкрепа за щатите и градовете, както и за частния сектор, в прехода към чиста енергия. Тези инвестиции, в допълнение към финансирането, съдържащо се в Двупартийния закон за инфраструктурата, трансформират транспорта и производството на електроенергия: двата сектора, които имат най-голямо въздействие върху изменението на климата и общественото здраве. Инициативата Breathe Cities премахва бариерите пред чистия въздух и инструменти като Environmental Insights Explorer на Google предоставят данни за местните емисии и възможности за проектиране на стратегии, които подобряват качеството на въздуха и защитават здравето.

Агенцията за опазване на околната среда на САЩ пък постигна напредък в актуализирането на регулациите, за да се вземат предвид новите технологии, както и ползите за здравето и икономиката, които могат да бъдат постигнати, когато вредните замърсители бъдат намалени. Но не е достатъчно да напредваме в чистата енергия и да актуализираме регулациите - трябва да намалим, и с времето да премахнем, изкопаемите горива.

"Въпреки че е логично да се опитваме да предотвратим милионите преждевременно загубени животи всяка година поради замърсяването на въздуха, исторически тази битка е била хронично недофинансирана", посочва Маккарити в своя материал за FT. В него е посочено още, че само 1% от международното финансиране за развитие (17,3 милиарда долара) и 2 процента от международното публично климатично финансиране (11,6 милиарда долара) са изрично насочени към замърсяването на въздуха през последните шест години, за които има пълни данни.

Не е ли време, пита се авторът, да използваме нашите многобройни финансови инструменти – като зелени облигации, социални облигации и базирано на резултатите финансиране – за мобилизиране на дългосрочен частен капитал и набор от инвестиции, които отчитат не само намаляването на парниковите газове, но и спасените животи.

Нещо повече, докато държавите проектират своите стратегии за смекчаване на климатичните промени и обмислят най-добрия начин да инвестират в бъдещето си, сега е моментът да включат показатели за замърсяването на въздуха.

"Имаме достъп до икономически ефективни възможности, които могат да ни помогнат постепенно да намалим глобалната си зависимост от изкопаемите горива. Това усилие ще изисква ангажирането на местните лидери в областта на климата и здравето, както и отказ от инвестиции в технологии като улавяне и депониране на въглерод, които се използват, за да оправдаят удължаването на употребата на изкопаемите горива", пише още Джина Маккарти.

Тя изразява и своята надежда, че на срещата COP 28 в Дубай ще може да бъде намерен начин да бъдат изпълнени целите в Парижкото споразумение - за затопляне с не повече от 1,5°С спрямо прединдустриалното ниво, като фокусът остане върху начините за инвестиране в прехода към чиста енергия, като същевременно бъдат предприети стъпки за постепенно намаляване на изкопаемите горива.

"Ако се ангажираме на всички нива и включим здравни експерти с цел използване на нови показатели в разработването и прилагането на национални стратегии, ще успеем да създадем по-чистия свят, от който толкова отчаяно се нуждаем", завършва Маккарти.