Дългото пътуване на зелените технологии

През последните години зелените технологии навлизат все по-широко в икономиката, но тяхното развитие е всъщност историята на едно дълго пътуване, а не толкова на спринт, пише Международната агенция за енергетика (МАЕ).

Фотоволтаичният ефект например е открит 30-те години на 19 век и около 50 години по-късно е създаден и първият прототип на соларен панел. Технологията започва да се развива едва през 50-те години на миналия век, а през 2015 година слънчевите панели произвеждат 1% от общото количество електроенергия в световен мащаб.

Такава е историята и на вятърните турбини. За първи път вятърът се използва за производството на електроенергия в края на 19 век, но технологията навлиза по-масово в средата на следващото столетие и към 2008 година вятърните централи произвеждат 1% от общата електроенергия. Подобна е ситуацията и с литиево-йонните батерии.

Или с други думи достигането на въглеродна неутралност не изисква непременно някакви фундаметално нови технологични решения, концепции или научни пробиви. Но изпълнението на климатичните цели зависи много от иновациите, например при въглеродните емисии.

В момента технологиите за улавяне на въглероден диоксид, който разрушава атмосферния слой, са все още в процес на развитие. Някои от методите, които са вече в търговска експлоатация, все още са много скъпи и се очакват иновации, които да направят разходите поносими за бизнеса.

Всъщност да въведеш в търговска експлоатация една нова технология е голямо предизвикателство, още повече, когато нещата са притиснати от времето, коментират експертите на МАЕ и допълват, че все пак има голям напредък само през последните две години.

Например през 2021 година оценките на агенцията сочеха, че до 2050 година 46% от емисиите парникови газове трябва да бъдат усвоени от технологии, които са в процес на разработка и все още липсват на пазара. Днес този дял е вече 35%.

Електромобилите вече съставляват 15% от общите продажби на автомобили (през 2022 година) само около десетилетие след първото масово производство. Пробивът тук се дължи основно на развитието на технологиите за литиево-йонните батерии и политиката за насърчаване на изграждане на инфраструктура за зареждането им.

Има още много примери - при производството на водород, нови модели вятърни турбини и слънчеви панели, които са по-ефективни и т.н. Но също така има и обещаващи иновации, чието внедряване се бави от години.

Разбира се, пътят на технологиите е различен, колкото и обещаващи да са те. Например фотоволтаичните панели започват своето масово развитие едва с появата на необходимостта от източник на енергия за космическите мисии на САЩ. Петролната криза от 70-те години на миналия век пък накара Дания да потърси алтернативни източници на горива и да изгради вятърни паркове. Вятърът за първи път има дял от 1% от енергийния микс на страната още през 80-те години на миналия век.

Обещаващо за сектор звучат данните, че публчните разходи за проучвания и развитие на чистата ененргия са рекордни през 2022 година - 44 млрд. долара, и то на фона на геополитическо напрежение, енергийна криза и макроикономическа несигурност. Корпоративните разходи вече се връщат до нивата преди пандемията от коронавируса - 130 млрд. долара. Част от тези средстваса насочени към енергийния преход за химическата индустрия, производството на цимент и стомана, преработката на желязна руда, авиацията и т.н. Това са сектори, които са голямото предизвикателство по отношение на въглеродните емисии, които създават.