Екстремните горещини увеличават разходите за климатично адаптиране на Европа

Горещините, които обхващат Европа, са тест за това кои системи могат да се справят с това предизвикателство, като същевременно повдигат трудни въпроси, които се отнасят до дилемата – дали да се засили борбата срещу изменението на климата или да се инвестира в повече към адаптация, пише Bloomberg.

Най-бързо затоплящият се континент в света не се приближава до нито една климатична повратна точка, изтъкват учени. Вместо това Европа преминава през каскада от по-малки прагове едновременно: температури, при които училищата преустановяват учебния процес, болниците работят в авариен режим, електропреносните мрежи се задъхват, земеделските земи стават негодни за отглеждане на селскостопанска продукция, а водата в реките се затопля твърде много, за да може да охлажда ядрените реактори.

Температурите в Европа растат с около 0,56 градуса по Целзий за десетилетие през последните 30 години, което над два пъти повече спрямо средното за света. На този постоянно затоплящ се фон познати метеорологични модели могат да се засилят в смъртоносен топлинен купол, който според учените ще бъде вероятно най-тежкият, регистриран някога.

Разбира се, големи части от света, включително в развитите страни, се сблъскват с дори по-горещ климат. Но европейската инфраструктура, голяма част от която е построена преди векове, не е била изградена, за да издържи на съвременните горещи вълни.

По-рано тази седмица в части от континента горещините възпрепятстваха спокойния сън, пътуването с влак, концертите, работата във фабриките, учебната дейност или дори пиенето на бира по време на  Световното първенство по футбол. Някои от тези дейности бяха ограничени, отменени или забранени на фона на екстремно високите температури.

„Ще трябва да направим някои много съществени промени в начина си на живот“, изтъква Ед Хокинс, климатолог в Университета в Рединг.

Европейските правителства и бизнеси получават предварителен поглед върху това колко пари ще са необходими за адаптиране на ежедневието към по-горещите летни месеци.

Топлинните вълни през 2022 г., когато Лондон отбеляза за първи път температура от 40 градуса по Целизй, струваха на града 1,5 млрд. паунда, показват данни на кметството. Модернизирането на приблизително 1 милион домове с висок риск от прегряване ще струва от 9 млрд. паунда до 45 млрд. паунда - разходи, които биха изисквали частни инвестиции.

Electricite de France SA планира да похарчи 8,7 млрд. евро до 2040 г. за подобрения в своите 57 ядрени реактора, както и за стотици язовири в цялата страна, за да предотврати горещини, суши, наводнения и силни бури. Тези подобрения включват нови охладителни кули за някои реактори, принудени да ограничат производството на енергия, когато реките, използвани за пренасяне на топлина от централата, станат твърде топли.

Учените казват, че тези разходи отразяват по-широка промяна. Европа вече не реагира само на по-горещите дни, а ще трябва да се пренастрои и за по-горещи нощи, по-топли води и по-сухи почви.

 „Въпросът, на който е трудно да се отговори, е каква е вероятността тежки екстремни условия да предизвикат промени, които са трудни за обръщане“, изтъква Габи Хегерл, климатолог в Университета в Единбург, посочвайки щетите по растителността, влошаващите се горски пожари и загубата на лед и вечна замръзналост.

Фил Джоунс, климатолог, който започва кариерата си по време на исторически горещото и сухо лято на Обединеното кралство през 1976 г., казва, че днешната жега е по-влажна и е по-малко вероятно да отшуми през нощта. „Нощните минимуми са много по-високи, което прави съня по-труден“, посочва той.

Във Великобритания и Франция, където много домове нямат климатик, това превръща топлината от външна опасност в постоянен риск за здравето.

Адаптацията все повече ще означава активно охлаждане в домове, на работа, в училище и в болниците – промяна, която ще повдигне нови въпроси и напрежение относно разходите, търсенето на енергия и неравенството.

Хората в недобре изолирани домове, жилищни блокове или квартали с малко зелени площи ще се изправят пред най-сериозните рискове.

Това прави предизвикателството пред Европа, свързано с топлината, едновременно физическо и политическо. Опасността е, че адаптацията остава частична, докато проблемите с топлината стават системни.

„Нашето общество и инфраструктурата, на която е основано, са изградени за климата на миналото“, казва Хокинс от Университета в Рединг. „Те не са изградени за климата на настоящето и със сигурност не са изградени за климата на бъдещето“.