Последният ценови шок при енергията показа, че Европа е далеч от пълна декарбонизация

Шокът в цените на изкопаемите горива, предизвикан от войната срещу Иран, разкри опасната зависимост на Европа от вноса на петрол и газ. Но вместо да го приемат като предупреждение, правителствата в целия Европейски съюз (ЕС) увеличават тази зависимост с планове за изграждане на почти 60 гигавата нови газови централи, които биха могли да засилят връзката на континента с изкопаемите горива за десетилетия напред, предупреждава нов анализ, цитиран от Euronews.

Докладът Merchants of Crisis, публикуван от активистката група Beyond Fossil Fuels (BFF), установява, че ако планираните газови централи бъдат построени, ще изгарят около 28 млрд. куб. метра газ всяка година, което се равнява на около 9% от прогнозирания внос на газ в ЕС, или годишното потребление на газ от 46,4 млн. домакинства.

Цените на природния газ в Европа се повишиха с 60% след началото на войната, като Европа изпадна в кризата с много по-ниски нива на съхранение на газ, отколкото през последните години – 46 млрд. куб. метра в края на февруари в сравнение с 60 млрд. куб. метра година по-рано.

Домакинствата и предприятията понасят най-тежките последици от нарастващите сметки за енергия и задълбочаващата се криза с разходите за живот.

„Изграждането на повече газови централи няма да предпази хората в Европа от бъдещи енергийни кризи – то ще задълбочи зависимостта ни от вноса на нестабилни изкопаеми горива, докато енергийните компании ще печелят“, предупреждава Джулиет Филипс, активист в областта на енергетиката в Beyond Fossil Fuels. „Истинското решение е създаването на стратегия за постепенно премахване на изкопаемите горива, като същевременно се ускорява напредъкът в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), съхранението на енергия, мрежите и чистата гъвкавост“, добавя тя.

Германия води по планиран капацитет на газови централи

В доклада се твърди, че „мощен съюз от политици и енергийни компании“ тласка Европа към по-дълбока зависимост от изкопаеми горива под прикритието на енергийната сигурност. Това създава цикъл, който обогатява енергийните компании, като същевременно оставя домакинствата изложени на бъдещи ценови шокове.

Анализът показва Германия като ярък пример за този процес. Германското правителство планира да добави 12 гигавата капацитет до 2031 г., 10 от които са предназначени за газови електроцентрали.

Макар че това е по-малко от първоначалните планове на коалиционното правителство за търг с 20 гигавата газов капацитет до 2030 г., то все още е значително допълнение към съществуващото портфолио на страната от приблизително 31 гигавата газови централи.

Германското правителство изисква всички новопостроени газови мощности да се декарбонизират до 2045 г. – въпреки че оставя отворена вратата това да се постигне чрез улавяне и съхранение на въглерод (CCS), което критиците, включително Institute for Energy Economics and Financial Analysis (IEEFA), предупреждават, че не е доказано или рентабилно решение.

Beyond Fossil Fuels твърди, че макар министърът на енергетиката на Германия Катерина Райхе да е в центъра на енергийната политика на страната, тя не е неутрална. Тя заема позиция, подкрепяща газовата индустрия, след като прекарва десетилетие в дъщерното дружество на E.ON Westenergie AG, което снабдява над 6,6 млн. души с енергия от изкопаеми горива.

Откакто встъпи в длъжност, Райхе настоява за разширяване на капацитета на газовите електроцентрали, застъпва се за това ЕС да облекчи целите за въглеродна неутралност, за да защити индустрията, и предлага съкращения на субсидиите за слънчева енергия и обновяване на електроенергийната мрежа. Миналия месец тя подкрепи и отмяната на германския Закон за отопление, фокусиран върху смяната на газовите котлета с по-зелени алтернативи.

Германците вече се сблъскват с най-високите сметки за енергия в ЕС поради силното излагане на страната към волатилните световни пазари на газ и петрол, които определят цените на електроенергията. Около 95% от консумирания газ в Германия е от внос.