Въглищните мини твърдят, че намаляват емисиите си. Учените не им вярват

Германия отива още по-далеч и включва стойностите, предоставени от минната индустрия, в официалния си доклад до ООН през април. Страната е въвела нов „среден имплицитен емисионен фактор“, който е с 60% по-нисък от използвания преди. Кристиан Бьотхер, съавтор на германския климатичен доклад до ООН, посочва, че докато „няма информация как изглежда най-добрата международна практика“, страната му трябва да използва данните, предоставени от индустрията.

Министерството на енергетиката на Полша не е отговорило на запитванията за коментар.

Учените оспорват новата методология

Преминаването към измервания, специфични за конкретните обекти, датира поне отпреди седем години, когато Междуправителственият панел по изменение на климата към ООН (IPCC) публикува доклад, в който препоръчва тази промяна. По това време ООН основно се интересуваше от подобряване на отчетността при подземните мини за каменни въглища в Китай, Индия, Южна Африка и Индонезия – сред най-големите замърсители в света.

В държавите, където каменните въглища се добиват под земята, емисиите могат да бъдат измерени сравнително точно в отворите на вентилационните шахти, обяснява Аджай Кумар Сингх, водещ индийски изследовател на метана и съавтор на доклада на IPCC. При откритите мини ситуацията е значително по-сложна. Според доклада на IPCC емисиите от повърхностните мини могат да показват „значителна вариативност“. Именно затова Ярослав Нецки препоръчва използването на сондажни ядки – метод, при който се вземат проби от новопробити сондажи на дълбочина около 300 метра.

В Германия операторите на открити въглищни мини са използвали различен подход, според доклади, предоставени на германската агенция по околната среда и видени от Bloomberg. Компаниите са вземали почвени проби „от прясно открития въглищен пласт“, след което са ги раздробявали на малки частици. Метанът, който се отделя по време на този процес, е бил улавян и измерван.

Според Нецки този метод няма научна логика. Той сравнява измерването на емисиите от въглища на повърхността с разклащането и отварянето на бутилка газирана напитка, а след това с опит да се измери останалият въглероден диоксид вътре. „Няма да получите валиден резултат, защото газът вече е изчезнал в атмосферата“, казва той.

Подобно заключение прави и Централният минен институт на Полша, който през миналата година публикува изследване, в което препоръчва пробите да се вземат от пресни сондажи с дълбочина поне 10 метра. Изследването установява, че съдържанието на метан в такива проби е до 60% по-високо спрямо пробите, взети от вече изкопани участъци.

PGE заявява, че нейните проби са събрани от тестови сондажи в различни части на находищата, без да уточнява дълбочината на сондажите. Компанията допълва, че работи с учени от Германия и Чехия и разполага с информация, според която и в трите държави „отчетените емисионни фактори за лигнитните мини са значително по-ниски“ от използваните преди.

Брайън Рикетс, генерален секретар на Euracoal – европейската лобистка организация на въгледобивната индустрия, коментира, че трите държави „са разработили сходни методологии за измерване с оглед на бъдещ стандарт“. „Всеки от методите е надежден“, казва той.

Франтишек Бузек, учен от Чешката геоложка служба, който работи с Министерството на околната среда при събирането на въглищни проби, посочва, че неговият екип е взел материал от „прясно открит въглищен пласт“. Според министерството новият емисионен фактор за чешките лигнитни мини се основава на изследване на Бузек и Геоложката служба от 2022 г. То установява, че към момента на добива въглищата вече са загубили 75% от съдържащия се в тях метан.

Попитан за тези резултати, говорител на Министерството на околната среда заявява: „Тези емисии са се случили в миналото, без човешко влияние.“

Сабина Асан, старши анализатор в енергийния мозъчен тръст Ember, признава, че подходът на Бузек може да помогне да се установи колко метан първоначално се е съдържало, но според нея той не отчита емисиите, които се освобождават по време на самия добив. „Заключението, че 75% от емисиите са възникнали преди началото на добива, не е обосновано“, казва тя.

Австралийският пример като предупреждение за Европа

Австралия представлява показателен пример за последствията от въвеждането на измервания, специфични за отделните обекти. Страната прилага този подход повече от десетилетие, като позволява на операторите на открити въглищни мини да заменят национално определените емисионни фактори със собствени стандарти.

Последиците напомнят на настоящата ситуация в Европа. Между 2016 и 2023 г. три австралийски мини общо са отчели 8,5 млн. тона по-малко емисии, отколкото биха декларирали при използване на националните емисионни фактори, според анализ на Ember. В щата Нов Южен Уелс, където методът за измерване на ниво конкретна мина се използва най-често, отчетеният интензитет на емисиите е около шест пъти по-нисък спрямо това, което би било изчислено при използване на националния фактор, посочва Асан.

Мащабно изследване, финансирано от ООН и публикувано в четвъртък, установява, че оценките на операторите за емисиите от открити въглищни мини са по-ниски от независимите оценки на експерти. Авторите на изследването заключават, че методът със специфични за обекта измервания е „неподходящ“ за точно определяне на замърсяването.

Според тях емисиите от въгледобивната индустрия в Австралия може да са значително по-високи от официално отчетените.

(Продължава на следващата страница)