Земеделският министър: Най-големите измами стават със суровините

Според новата наредба за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, която влезе в сила в началото на годината, голяма част от хранителните продукти, включително плодовете и зеленчуците, се оказаха стоки с висок фискален риск. Те ще бъдат обект на специален контрол от данъчните. Много хора в земеделието обаче се питат как така колбасите не са сред тези стоки.

Всички преработени продукти са извадени от наредбата за стоки с висок фискален риск, защото най-големите измами стават със суровините. Това заяви пред БНР министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

„Знаем, от много години, че се говори какъв е сивият сектор при плодовете и зеленчуците, месото, млякото. Всички искаме да живеем в нормална държава – най-нормалното е да си плащаме данъците“, каза Вътев.

Той подчерта, че Министерството на земеделието няма отношение към наредбата, която се издава от Министерството на финансите и се изпълнява от НАП. По думите му финансовият министър си взема решенията със своя екип. „Никой не може да му повлияе“, подчерта той.

Защо едни стоки са в списъка, а други – не, е предмет на анализи на НАП, до които ние нямаме достъп и въздействие, отбеляза Вътев, и посочи, че месото и млякото отдавна са под висок фискален контрол.

Вътев напомни, че се подготвя законопроект за правила по веригата на доставки на храните, който в момента е във фаза на обсъждане, но все още няма отговор от браншовите организации. Той ги призова да изразят становищата си. 

„В рамките на следващите 10 дни мисля, че трябва да се приключи това чакане. Ние не може да чакаме до безкрайност. До момента нямаме нито едно обратно предложение. Всички ведомства вече си върнаха предложенията, от браншовите организации – 0“, каза министърът.

Кирил Вътев отбеляза, че от началото на мандата му много ясно е поставен като водещ приоритет напояването и посочи, че предстои да започнат 24 проекта в тази посока.

„Тези проекти имат за цел не да правят напояване, а да намалят загубата". казва Вътев. Като пример за загубите на вода при напояване той даде анализ, според който за един декар вода се използват 1000 кубика, което е твърде много. Той уточни, че тези проекти ще приключат до 2025 г.

„Аз искам още от тази пролет, от това лято, водата да е безплатна и предоставянето на вода за напояване да бъде задължение на държавата. Ние към това се стремим, да преобърнем нормативната уредба", каза той. Но подчерта, че разрешителният режим за достъп до вода се управлява от МОСВ.

По отношение на твърденията на браншова организация, че птиче месо и яйца от Украйна се предлагат като български, министърът подчерта, че в България има два много стабилни сектора: птицевъдство и свиневъдство.

Той посочи, че всички яйца имат печат, на който е изписана страната на произход и до момента няма информация за намерени украински яйца в българска опаковка.

„Според мен това е намигване към желание да се получават пари заради Украйна“, каза Вътев.

„Можем да се обзаложим, тъй като птицевъдите не получават пари за Украйна, в най-скоро време ще поискат пари“, допълни министърът.

Относно конфликтите в земеделието Вътев заяви, че има много причини и те са много назад във времето, като първата водеща причина е насилствената национализация, втората е приватизацията и реституцията, а най-тежката – връщането на земята в реални граници.

„Това създава проблем и до ден днешен – тези три фактора. Това е причината да нямаме кооперативи, да имаме огромни стопанства, каквито на запад няма, това е причината да сме скъсали със земята и сега да се връщаме обратно към нея, това е причината и за голямото обезлюдяване на селата“, каза Вътев.

По темата за субсидиите той посочи, че в България те се дават на глава добитък и на хектар площ, защото липсва статистика за стопанствата.

„Когато влизахме в ЕС, ние трябваше да предоставяме информация за добивите на различни суровини – мляко, месо и т.н. На тази база ни се отпуснаха квоти. Тогава ние [като държава] криехме и после се оплаквахме, че са ни ниски квотите. Голяма част от причината да сме на този хал е в нашия андрешковски манталитет“, каза Вътев.

Министърът отбеляза, че в момента имаме „модерни стопанства и страхотни производители“. „За голямо съжаление, огромният потенциал на България все още не може да се разгърне, защото България има потенциал да изхранва над 30 млн. души население. Ние сме 6,5 млн. и си внасяме почти всичко“, посочи Вътев.