Явор Гечев: „Кошницата с грижа“ дава резултат, но недостатъчен

Цените на плодовете и зеленчуците продължават да растат, докато българските производители твърдят, че често работят на ръба на оцеляването – продават продукцията си под себестойност или дори я изхвърлят. В същото време държавата засилва проверките по границите за нелегален внос, стоки с неясен произход и фактури на занижени стойности.

Проблемът обаче не е само в нелегалния внос. Според председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Явор Гечев сериозните дисбаланси на пазара са се натрупвали през последните пет-шест години, като пандемията от COVID-19 допълнително е нарушила веригите на доставки.

„Има изключително големи аномалии на пазара. По-голямата аномалия в момента са плодовете и зеленчуците. Има спад, който обаче не се отразява достатъчно на цените за потребителите. В същото време цените на рафта са прекомерно големи, като не остават пари за самите производители“, коментира по bTV Гечев.

Нелегалният внос подбива българските производители

По думите му проверките по границите са необходими, за да се установи дали в страната влиза продукция без необходимите документи или с изкуствено занижена фактурна стойност.

„Когато една продукция е законна и влиза от друга държава в Европейския съюз, ние не можем да я спрем. Но когато тя влиза без документи, без фактурна стойност или с много ниска фактурна стойност, това вече е нелоялна конкуренция към българските производители“, обясни той.

Гечев даде пример с товар, който формално може да бъде деклариран като друга стока, за да бъде занижена стойността му и съответно да се плащат по-малко данъци и такси.

Според него държавата трябва не само да контролира границите, но и да изгради система, която позволява проследяване на цените и произхода на продуктите по цялата верига.

Кой печели най-много?

Един от основните въпроси е защо продукцията, която напуска фермата на ниска цена, достига до потребителя в пъти по-скъпа. Според Гечев най-голямата печалба в момента се реализира в крайния сегмент – при продажбата на дребно.

„В момента печели крайният търговец. Големите печалби според анализите се получават в крайния сегмент на продажбата“, заяви той. И посочи, че при големите търговски вериги често няма дълга верига от прекупвачи, тъй като те могат да купуват директно от производители. При плодовете и зеленчуците обаче структурата на пазара е по-сложна, особено когато продукцията е вносна.

Проблемът според него е свързан и с пазарната сила на отделните участници. Производителят има ограничени възможности да диктува условията, докато големият търговец има значително по-силна позиция при определянето на крайната цена.

„Кошницата с грижа“ дава резултат, но недостатъчен

По отношение на „Кошницата с грижа“ Гечев коментира, че инициативата има ефект, но според него той все още не е достатъчен.

„Кошницата се купува. Идеята е да гарантира достатъчно ниски цени на основните продукти, които са в малката потребителска кошница, но според мен резултатът все още е недостатъчен“, каза той.

Предстои да се види и ефектът от новите правила за проследимост и санкциите срещу нелоялни търговски практики. Гечев очаква институциите, сред които Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, да следят стриктно за нарушения.

Промяната няма да стане за една нощ

Според председателя на земеделската комисия изходът от кризата няма да бъде постигнат с една мярка. Необходими са едновременно по-силен контрол върху вноса, проследимост на продукцията, по-ясно обозначаване на българските стоки, по-добра защита от нелоялни търговски практики и насърчаване на кооперирането.

„Държавата ще трябва да се намеси много сериозно – със законодателство и с редица неща, които може да направи заедно с фермерите и потребителите, изграждайки доверие. Това е пътят. Няма друг. Той не е бърз“, подчерта Гечев.

Промяната няма да стане за една нощ, но според Гечев първите законодателни стъпки могат да поставят началото на по-устойчив модел – от фермата и кооператива, през търговеца, до трапезата на българския потребител.

Кооперациите могат да дадат повече сила на фермерите

Друг ключов проблем според Гечев е липсата на достатъчно силно коопериране между българските производители. По думите му един малък производител трудно може да бъде конкурентоспособен на големите търговци. Ако обаче множество фермери обединят продукцията си, те могат да предлагат големи количества с еднакво качество и да получат по-добра позиция на пазара.

Именно затова се подготвят промени, които да улеснят създаването на кооперации. Идеята е пунктовете за изкупуване, сортиране и логистика да бъдат организирани от самите производители, а не да зависят от един посредник.

При кооперативния модел всеки член има един глас, независимо от размера на участието си. Така и малкият фермер може да има същото право на участие в решенията като големия производител.

Предвижда се кооперативният модел да може да се използва не само в земеделието, но и при напояването, рибарството, горското стопанство, винарството и други сектори.