Жегата и войната нанасят най-големия удар по добива на зърно в Европа от десетилетия

Европа е напът да претърпи един от най-резките си спадове в производството на зърно на фона на екстремните метеорологични условия и геополитическото напрежение, които оказват натиск върху фермерите, пише Bloomberg в материал.

Високите температури са засегнали добивите от пшеница и се очаква да намалят реколтата от царевица в региона до най-ниското ниво от 19 години насам, като слънчогледовите полета и животновъдството също са пострадали. В същото време конфликтът в Близкия изток е увеличил разходите за горива и торове, намалявайки насажденията на целия континент по-рано тази година.

В резултат на това общото производство на зърно в Европейския съюз може да се свие с повече от 9% тази година, според лобистката група Coceral. Това би бил най-стръмният годишен спад от повече от две десетилетия, въз основа на историческите данни на Европейския съюз. Само юнската гореща вълна вероятно ще струва на европейските зърнопроизводители загубени приходи за около 2 млрд. евро, според британския мозъчен тръст Energy and Climate Intelligence Unit.

Неволите на европейските фермери ще отекнат на световните пазари на зърно точно когато доставките в САЩ и Австралия се свиват, а ескалиращото напрежение в Черно море затруднява износа от Русия и Украйна. Подновените военни действия в Персийския залив биха могли да поддържат високи разходи за селскостопански ресурси за по-дълго време, докато развиващото се метеорологично явление "Ел Ниньо" заплашва да засили стреса върху реколтата през 2027 г.

„Всичко се натрупва“, казва Хосе Серано, 72-годишен зърнопроизводител от Алмерия, Южна Испания. „Тази година беше особено трудна за селскостопанския сектор. Хората и политиците забравят, че е необходима пшеница, за да се прави хляб, и добитък, за да се произвежда мляко“, отбелязва той.

Общото производство на зърно в ЕС по години. Прогнозата за тази година е под средното ниво. Графика: Bloomberg LP

Износът на пшеница от ЕС отбеляза бавен старт на сезона през юли, като доставките намаляват с 46% през първите 19 дни на месеца, според официални данни. Пшеницата, търгувана в Париж, е поскъпнала с повече от 20% този месец, а царевицата с около 10%.

ЕС се нуждае от царевица за фураж, който поддържа огромния животновъден сектор. Въпреки че по-ограничените доставки биха могли да доведат до преминаване от царевица към пшеница и ечемик, по-малките реколти може да стимулират търсенето на внос.

Това отваря възможности за износители като Бразилия, която се очаква да постигне рекордна реколта от царевица. Украйна също е основен източник на царевица за Европа, въпреки че руските атаки срещу нейната инфраструктура заплашват износа.

Прогнозите на Coceral за реколтата в ЕС бяха публикувани на 10 юли. Европейската комисия, която събира данни от своите 27 държави членки, трябва да публикува свои собствени прогнози до края на месеца.

Ето как ще се справят ключови европейски региони за производство тази година:

Франция: Катастрофа при царевицата

Най-големият селскостопански производител в Европа е в епицентъра на три горещи вълни от края на май. Това е причинило хаос в царевичната реколта във Франция, намалявайки прогнозите за производството на континента.

Според изследователската компания Expana производството ще спадне до най-ниското ниво от 1990 г. насам, след като жегата е навредила на цъфтежа в ключов етап от развитието му. Френското министерство на земеделието оценява загубите на царевица на до една трета от реколтата.

Най-скорошното четене на индекса за здравето на растителността, данни за които са получени от сателит – показател за здравето на реколтата – остава най-ниският в историята за това време на годината, като замервания се правят от 1987 г., съобщи американското земеделско министерство във вторник.

От друга страна, качеството на пшеницата изглежда отлично, въпреки че реколтата ще бъде с около 8% по-малка от миналата година, съобщи Argus по-рано тази седмица. По-високото съдържание на протеини ще увеличи привлекателността ѝ за страните вносителки, съобщиха от компанията.

Германия и Полша: По-малко пшеница

Високите температури засегнаха реколтата от пшеница в Германия, производител номер 2 в блока, като доведоха до твърде ранно узряване на зърното и до по-малки зърна и добив. В резултат на това се очаква производството на зимна пшеница да спадне с 12% тази година, съобщи селскостопанската група DRV миналата седмица.

По подобен начин добивите на пшеница в Полша, третият по големина производител на зърно в Европа, са напът да спаднат с до една пета от рекордните нива от миналата година, въпреки че все още ще бъдат в съответствие с дългосрочната средна стойност, според Infograin, пазарен изследовател, базиран във Варшава. Реколтата в южната част на страната сочи високи нива на протеини, добавя се в доклада.

Годишно изменение в производството на пшеница по страни. Графика: Bloomberg LP

Черно море: Противопоставяне на тенденцията

По черноморските брегове на ЕС нещата изглеждат различно. Румъния, четвъртият по големина производител на зърно в Европа, е напът да отчете „най-добрата година в историята“ за пшеница, ечемик и рапица, след като дъждовете през последните три месеца помогнаха за поддържането на влажността на почвата, посочва Цезар Георге от консултантската компания за зърнени храни Agricolumn. Реколтата от пшеница в България също може да е рекордна, според брокерската компания Agricore.

Въпреки това качеството на пшеницата не е толкова добро, като голям дял от зърното има по-малко протеин, което означава, че по-голяма част от реколтата ще отиде за храна на добитъка. Нивата на пшеничен протеин като цяло се смятат за по-ниски, тъй като много фермери намаляват употребата на азотни торове, според Форума на професионалните фермери и преработватели, който представлява производителите.