Учени: Европа все по-често страда от горещини, с които човек не може да се справи

Европа все по-често е засегната от твърде силни горещини, с които човешкият организъм не може да се справи, тъй като климатичните промени продължават да повишават температурите, заявиха в понеделник службата на ЕС за наблюдение на климата "Коперник" и Световната метеорологична организация, цитирани от Ройтерс.

В доклад за климата в Европа "Коперник" и Световната метеорологична организация отбелязват екстремните условия през миналата година, включително горещата вълна през юли, която доведе до силен, много силен или екстремен топлинен стрес в 41% от Южна Европа - най-голямата площ от континента, подложена на такива условия, в историята.

Екстремните горещини създават особени рискове за здравето на работещите на открито, на възрастните хора и на хората със сърдечносъдови заболявания и диабет.

През юли миналата година в някои части на Италия бяха регистрирани със 7% повече смъртни случаи от обичайното, като сред жертвите е 44-годишен мъж, който боядисвал пътната маркировка в северния град Лоди, но припаднал и починал.

Топлинният стрес измерва влиянието на околната среда върху човешкия организъм, като комбинира фактори като температура, влажност и реакция на организма, за да определи температурата като "усещане".

През 2023 г. в някои части на Испания, Франция, Италия и Гърция са регистрирани до десет дни на екстремен топлинен стрес. Той се определя като усещане за температура над 46 градуса по Целзий, при която трябва да се предприемат незабавни действия, за да се избегне топлинен удар и други здравословни проблеми.

В доклада се посочва, че смъртните случаи, свързани с горещините, са се увеличили с около 30% в Европа през последните 20 години.

Миналия месец агенцията на ЕС за околната среда призова правителствата да подготвят здравните системи за изменението на климата и призова за правила на ЕС за защита на работещите на открито от екстремни горещини.

Миналата година беше най-горещата в света, откакто се следят данните. Европа е най-бързо затоплящият се континент в света.

В доклада се посочва, че емисиите на парникови газове са основната причина за изключителните горещини през миналата година. Роля са изиграли и други фактори, сред които климатичният феномен Ел Ниньо.

Горещините доведоха до екстремни метеорологични условия, включително до наводнения, тъй като по-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-силни проливни дъждове, когато тя се освободи.

Миналата година наводненията в Словения засегнаха 1,5 млн. души. Гърция пък пострада от най-големия горски пожар в ЕС, който с площ от 960 кв. км беше два пъти по-голям от площта на Атина.

Алпийските ледници са загубили 10% от оставащия си обем през 2022 и 2023 г.

"Някои от събитията през 2023 г. изненадаха научната общност заради своята интензивност, скорост на настъпване, обхват и продължителност", коментира Карло Буонтемпо, директор на службата "Коперник".