Психотерапевт: Иновативността и креативността са неразделен спътник на спокойния ум

Стресът е адаптивна реакция, полезна в определена степен, за да се справим по-добре с всяко предизвикателство. Този коментар направи д-р Ивайло Симеонов, психотерапевт и съосновател на LeadersHeal Academy, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Страхът е основен протективен фактор, протективна емоция, закрепена еволюционно и умът ни по подразбиране интерпретира случващото се по-скоро в черни краски, отколкото обективно и балансирано", обясни д-р Симеонов. Психотерапевтът отбеляза, че освен лични фази (училище, професия), днес стресът се подхранва от глобална нестабилност (войни, икономически сътресения) и бързото навлизане на изкуствения интелект.

Съвременни източници

"Стресът е навлязъл мащабно, в много сфери, с бързи крачки. Основният сектор, който изглежда най-притеснен, това е IT-секторът. От работата ни с IT компании ние виждаме това предизвикателство. Но нека да не забравяме, че изкуственият интелект борави с наличното познание, което е натрупано в резултат на човешката дейност и винаги ще има място за иновативността, за креативността, която е неразделен спътник на спокойния ум: „И това ще отмине!“, посочи д-р Симеонов.

Той подчерта, че когато сме спокойни и балансирани, тогава сме креативни. По темата за т.нар. психоемоционална безопасност психотерапевтът обясни, че така се чувстваме тогава, когато има условия в личната или работна среда, където човек може да бъде себе си – автентичен, спонтанен, уязвим. По думите му проучванията показват, че мениджъри и лидери, осигуряващи такава среда, постигат по-висока ефективност и продуктивност в екипите си.

„Толерантността към стреса е различна и индивидуална за всеки един човек. AI е навлязъл мащабно, в много сфери, с бързи крачки. Това е източник притеснения. Но нека да не забравяме, че изкуственият интелект борави с наличното познание и водеща роля има умът", коментира той. Д-р Симеонов смята, че затова в съвременните дефиниции за стрес или за травматично преживяване водещо е не събитието, а преживяването.

"Правене вместо бъдене" (Doing vs. Being)

„Съвременният човек е разработил успешен механизъм за справяне със стреса и той се нарича работохолизъм, но това е „бягство от мен“ като емоционално преживяване“, добави психотерапевтът.

Той анализира поведението на хората и посочи, че в западното общество се потискат неприятните емоции като тъга, страх, гняв, но всъщнпст емоционалната интелигентност включва разпознаването и навигирането на всички емоции. „Балансът между работа, почивка, спорт и себерегулация (дишане, медитация, йога) е ключов за психоемоционалното здраве", съветва д-р Симеонов.

За инициативата LeadersHeal Academy той разказа, че целта ѝ е да внедри човешкия подход и психоемоционалната безопасност на работното място чрез обучения по емоционална интелигентност, себерегулиращи практики като дихателни техники, медитация и йога, които променят мозъчните вълни и нивата на серотонин и допамин.

Съветът му е да не се отъждествяваме с мислите и емоциите си, а да ги наблюдаваме – да използваме ума си като инструмент, вместо да бъдем контролирани от него, постигайки осъзнатост и баланс.

Кои терапии помагат на пациентите в лечението на посттравматичен стрес? Как се създава безстресова работна среда? Каква е ролята на плацебо ефектът? Защо смартчасовниците понякога правят хипохондрична спирала? Как да станем по-добри в емоционалното преживяване?

Гледайте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.