По-високите мита за стомана застрашават реализацията на стратегическа инфраструктура

Строителството на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти е поставено под сериозен натиск заради новите регулации на Европейския съюз за вноса на стомана от трети страни. Според новия регламент се залага нов режим на вноса на материали, включващ мащабно намаляване на вносните квоти и с 50% по-високи мита за количествата, които ги надвишават. Решението на ЕС определя безмитната квота за внос на стомана да се ограничи със средно около 47% по-малко спрямо досегашните нива, което ще окаже значително негативно влияние върху разходната рамка, сигурността на доставките и реализацията на проектите.

Темата е особено важна за строителния сектор, за който стоманата и желязото представляват основна част от всеки строителен проект. За тях са заложени строго определени технически характеристики, както и предварително договорени параметри, количества и срокове на доставка, пряко обвързани с крайните срокове за строителство.

Основният въпрос, който индустриалният и строителен сектор у нас постави в рамките на публичната консултация на Европейската комисия, бе какво ще бъде отражението от прилагане на мярката и налагането на по-високи мита върху вече подписани договори и фиксирани бюджетни рамки и алармираха че това ще доведе до сериозни промени в икономическите условия.

Темата придобива още по-голямо значение, що се касае до реализирането на публични проекти, свързани с изграждането на стратегическа инфраструктура и то при вече сключени договори, при които промяната на доставчик или продукт в кратки срокове би изисквала преминаване през нови процедури за техническо одобрение. Това от друга страна ще се отрази негативно върху вече фиксираните срокове за реализация на проекта, както и върху разходната рамка по договорите, като изменението на последното ще доведе до необходимостта от допълнително публично финансиране.

Строителният бранш и асоциациите в България обръщат специално внимание на проектите от национално и европейско значение като изграждане на газопреносна и енергийна инфраструктура, при които използваните стоманени продукти често трябва да отговарят на специфични технически параметри, стандарти и изисквания, посочени от възложителя.

Възможна промяна, свързана с производител или продукт, би изисквала нова техническа оценка, промени в проектната документация и допълнително съгласуване, което неминуемо се отразява на сроковете за изпълнение и съответно би засегнало сигурността на доставките, надеждността на енергийната система и развитието на трансграничната енергийна свързаност.

Във фокуса на публичния дебат, от браншовите организации предлагат при прилагането на Регламента да бъде анализирано въздействието му върху вече сключени договори за изпълнението на текущи енергийни и инфраструктурни проекти, както и да бъде преценена необходимостта от прилагането на подходящи преходни решения.

Наред с това се предлага да бъде проучена и възможността за въвеждане на механизъм за индивидуално разглеждане на проекти, зависими пряко от вноса на продукти, обхванати от Регламента, когато те са необходими за реализирането на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти от национално или европейско значение и не могат да бъдат осигурени от европейски производители.

Подобен подход би позволил целите на мярката да бъдат постигнати, като същевременно се гарантира възможност за своевременното изпълнение на обществено значими проекти, касаещи сигурността и конкурентоспособността на европейските страни.

Мярката бе широко коментирана и от редица европейски асоциации, които предупреждават за сериозен риск от повишаване на цените на вложените материали при планирането на проектите, което би довело до дестабилизация на целия сектор.

Статията е предоставена от партньор на Investor.bg и не представлява редакционна позиция на медията.