ДКК погаси заема си от 126 млн. лв. към ББР

Заемът от 126,4 млн. лева на Държавната консолидационна компания (ДКК), изтеглен от Българската банка за развитие (ББР), е изцяло погасен. Българските данъкоплатци вече няма да плащат трупащите се лихви по кредита, които до момента са 22 млн. лева, съобщи Министерството на икономиката и индустрията.

Само за последната година лихвите са над 6,5 млн. лева. Погасяването на кредита стана възможно след като министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов предприе необходимите действия по закон и възстанови 45 млн. лева на ДКК от дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта за нереализирания правителствен комплекс.

С изплащането на цялата сума по кредита ще бъдат премахнати всички възбрани и залози, направени във времето, като немалка част са върху държавните предприятия към ДКК. Сред тях са „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, „Кинтекс“ ЕАД, „Нити“ ЕАД и други. До този момент активи на дружествата бяха заложени като обезпечения по кредита.

Кредитното задължение на ДКК се натрупа през годините във връзка с авансово плащане на търговското дружество „Кемира“ ЕООД, изпълнител на несъздадения правителствен комплекс от консолидационната компания, както и заради купено задължение от ДКК по цесия от КТБ през 2018 г., за което е сезирана прокуратурата и държавата продължава да търпи щети.

„Водят се разговори и имаме уверението от дружеството, на което е било възложено изпълнението на правителствения комплекс, че ще възстанови и останалата част от сумата, която е била преведена авансово за изпълнението на проекта“, съобщи министърът на икономиката и индустрията.

Той изтъкна, че продължават и всички необходими действия по закон за защита на държавния интерес и за възстановяване на още финансови щети, генерирани в предишни години по различни направления.

Богданов увери, че приоритет от тук нататък е бъдещето на публичните предприятия към министерството и работещите в тях над 5550 души.

„С връщането на цялата сума по кредита се спестяват значителни средства, които са разходвани до момента. Следващите ни стъпки са свързани с развитието на тези предприятия, които да гарантират устойчивото управление на дружествата на пазарен принцип. Те вече няма да бъдат заложени като обезпечение на този кредит. Изготвяме конкретен план, който предстои да бъде обсъден в широк кръг – както с колеги от Министерския съвет, така и с представителите на различни парламентарни групи, и с икономическа комисия в Народното събрание“, коментира министърът.

По думите му развитието на държавните предприятия ще бъде фокусирано в четири основни направления – чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини.